Има места, където красотата става почти невидима. Там е толкова тясно, че контурите ѝ бягат като очертания на облак, подгонен от вятъра.
Там е толкова наситено с микс от миризми, че зловонието на чесъна се вкопчва в аромата на скъпия парфюм, сякаш от това зависи оцеляването изобщо.
Точно в такъв трамвай ги срещнах. Двамата, които с магическа пръчка накараха всички ни да отпуснем намусените си физиономии. Тя и той, нищо повече. И дремещият младеж, който поклащаше главата в зависимост от неравностите по ледените релси.
Очевидино е, че е чужденец. Издвават го смуглата кожа, гъстите вежди лешниковите му очи. Чист и спретнат е. Тя е наше момиче. Приветлива е, не спира да го гледа, не спира да го гали по врата и да го целува. Звучи като ремарка за пиеса, но си е самата истина. Толкова са вглъбени един в друг, че нищо друго няма значение. За нас е странно, че не спират да говорят. Сънените ни физиономии до последно отричат възможността случващото се между тях да е част от реалност, която по странен начин усещаме чужда.
На спящия млад господин не му е до гледки рано сутрин. Някак е успял да седне в претъпкания трамвай и сега се наслаждава на друго, паралелно пътуване. Действителносттта често намига иззад ъгъл, след който смятаме, че няма нищо, освен черните дупки на вселената.
Те се обичат. Те имат нужда непрекъснато да се опират един в друг. Те са последните оцелели в реалността, която повече наподобява минало, отколкото настояще. Чесновите изпарения и уханията на различни парфюми подклаждат страст, каквато или сме забравили, или силно мечтаем да изпитаме. Отново.
Тя пак се повдига на пръсти, защото устните му са високо като планински връх, а те трябва да бъдат непрекъснато целувани. Той леко привежда стройното си тяло, за да съкрати пътя на целувка, която непременно е прелюдия към следващата.
Слизат на третата спирка. Отвън за малко нахлува свежият въздух и разрежда уханията на хора, които сега не са чак толкова изнервени. Винаги можеш да различиш прозявката от отегчение пред тази от липса на сън.
Дремещият младеж продължава да поклаща главата си – наляво, надясно, наляво, надясно... Махало на часовник, който никога няма да спре от страх, че широко затворените очи често пропускат любовта край себе си.
Вероятно това е причината да спи така усърдно. Вероятно сънува любов.
Още от Добромир Банев:
- За важните неща, които не опаковаме в цветни хартийки по Коледа
- Времето като извинение: всяка секунда е вечност, а вечността е само миг от вселената
- За любовта сме готови от малки или една история за влюбения мъж със сините балони в ръце
- Отиде ли си, заключете врата
- Там, където един безимен сервитьор прави хората щастливи
- Еднаквостите се привличат повече от противоположностите
