Някъде около година след раждането на дъщеря ми рязко осъзнах, че всъщност съм станала много по-различен човек. Беше почти като във второразрядна американска комедия, когато лъч светлина и хорово пеене те огряват, достигайки прозрението.
Истината обаче е, че промяната се е случвала бавно, но сигурно и ако не бях толкова ошашкана от предизвикателствата, идващи с отглеждането на първо бебе, то може би щях да я осъзная и приема по-рано.
Много се говори за това как децата те променят, родителството преобръща наопаки животът ти и нищо вече не е същото, но всичко това вече звучи като невероятно клише и никой дори не обръща внимание на подобни изказвания.
Истината е, че без значение дали искаш или дори го вярваш, но майчинството те взима в ръцете си като парче глина, смачква те без много обяснения, за да те извая наново като нова и различна личност. Много вероятно е тази нова личност да се е сдобила и с различно от предишното тяло и именно този ясен външен белег на промяната да предизвика първите бурни реакции.
За себе си мога да кажа, че физически всичко след бременността се разви в положителна насока. Килограмите се смъкваха постепенно, като даже по едно време (около половин година след раждането) бях прекалено измършавяла, но и това се поправи, а откакто малката тръгна на градина и аз можех да тренирам по-често и спокойно, то с радост установих, че съм в по-добра физическа форма от когато и да било преди.
По-важната промяна обаче, се беше случила вътре в мен.
След появата на бебето майките минават през един особено тежък период, в които се редуват слънчевите вълни на щастието с мътна отчаяност и необяснимо чувство на отчаяние. От една страна не можеш да повярваш на късмета си да имаш това безценно малко същество, от друга се чувстваш обезверена, безрадостна и много, много тъжна. Най-лесно е да се каже, че това се дължи на хормоните, но когато се луташ между тези състояния, подобни обобщения не ти вършат работа.
Нужни са ти на равни порции (за дълго време) сън, хидратация, свежа храна и малка, но навременна грижа за себе си, за да не забравяш, че и ти душа носиш.
Колкото повече расте бебето, толкова по-лесно става всичко, бъдете сигурни. Но в същото време толкова по-добре се оформя и твоето ново Аз. С всяка промяна в детето се утвърждават и твоите нови черти в характера, докато в един момент усетиш, че вече не си онова момиче, което беше преди да се появи големият корем и двойният размер бикини.
Каква точно ще се окаже новата ти личност*, няма как да се предвиди, то е като да чакаш да падне пашкулът, за да видиш окраските по крилете си. Едно обаче е сигурно – трябва да опознаеш добре твоето ново Аз и да го обикнеш!
*Ако е възможно, коригирай навреме някои черти в характера, които не ти харесват толкова (за отскорошни майки това може да е прекаленото шашкане за детето, лесното раздразнение или необяснимото желание да говориш само за бебето, забравяйки да попиташ човека насреща “А с теб какво се случва”).
