За добро или за зло, нашият най-верен приятел остава съдбата. Понякога, вторачени в собствените си суеверия, не можем да продължим напред с убеждението, че нещата винаги се подреждат. Измисляме си причини, сприятеляваме се със страхове, обгрижваме съмнения.
Дните се търколят като надуваема детска топка по стръмния склон на живота и често вместо да продължим изкачването си нагоре, хукваме да спасяваме топката. Пълна загуба на време.
ВЧЕРА носи очарованието на филм, в който вече сме изиграли своите роли, ДНЕС снимаме поредния дубъл в нова лента, надявайки се УТРЕ усърдието ни да бъде възнаградено с успех. В промеждутъка вали, а след гръмотевичните бури изгрява юлското слънце, което обещава лято. Защото в изкуството е така – картината в следващото действие се променя за по-голям ефект.
Ефективните притеснения запращат чувствата ни в изолация. Не сме ли свободни да ги изразим, обричаме себе си на самотност, каквато не пожелаваме дори на враговете си. Друг е въпросът, че истинските врагове носят „вина“ за голяма част от опита, който ни кара да разберем в какво се състои уважението, къде да търсим истинско разбиране и на кого си струва да доверим тежките моменти.
Когато ни се иска да е УТРЕ, то е защото помним соления дъх на морето. Защото докато пясъкът изтича между пръстите ни, нашите следи остават върху него като „обичам те“, изписано набързо с клечка, изхвърлена случайно на брега.
Винаги има нещо, което ще си отива, но пък това е сигурният начин да привличаме новото.
Когато ни се иска да е УТРЕ, приветстваме самия живот. Защото всяко утро е обещание за хубавите мигове, които имаме право да обричаме на вечност. УТРЕ е възможността да довършим доброто. УТРЕ обичаме повече, след като ДНЕС сме осъзнали своята любов към някого, с когото сме делили безвъзвратното ВЧЕРА.
Миналото определя настояще, което трябва да ни научи, че да пилеем часовете, е непростимо. Бъдещето изисква да бъдем силни и смели – като любов!
Нека вали! Дъждът през лятото е топъл. В него няма нищо смущаващо, защото той просто е част от онази морска синева, която и УТРЕ (о)става наша. Жега и гръмотевични бури ще продължат да се редуват като фон за обстоятелствата, които единствено ние можем да променим. Защото съдбата до голяма степен е в собствените ни ръце. Защото, докато надуваемата топка стремглаво лети надолу по склона, пътят напред и нагоре става по-ведър и чист. Колкото самия живот!
Още:
-
Зад всяка тъга стои по Edna жена, която те кара да се усмихваш
-
Жената, която всички гълъби обичат
-
Здравословно състояние на егото
-
Момент за едно „обичам те“
-
Защото любовта, това сме ние
-
Няколко лалета в името на любовта
