Това мъже са ми го казвали. Мъже с главна буква. Мъже с всичките букви главни. Мъже, с които всяка случайно избрана жена веднага би скочила в леглото.
Тези мъже не са по лесните победи – надживели са ги, дори и да са ги постигали, разбрали са, че лесното винаги е неудовлетворително, доскучава, омръзва и втръсва.
Това за секс след третата среща безспорно е отживелица в нашия свят. Кой ще ти брои срещите – на първата кафе, на втората културно събитие и по едно питие след него, чааак на третата – вечеря, пък после сведен поглед пред вратата и срамежливо: „Ще се качиш ли за кафе?“ или „Да отидем у нас да послушаме музика“. По старите филми и в класическите романи е нещо такова. Не че не може и днес да се случи, не че и преди не е било точно така.
Не говорим за секс за една нощ или бясно хвърляне един връз друг направо в колата. Има го и ще го има. Говорим за отношения, не за сношения. Отношения, които предполагат развитие и продължителност. За връзка. Защото в един момент всички ние търсим връзка. Съвместимост, сродност, съжителство, ако щете. Човек до себе си, не само тяло, а и (колкото и старомодно да звучи) душа. Умният мъж тези неща ги знае, на умната жена те са и ясни. Т.е. априори приемам всички хора за достатъчно умни.
Поривът е едно, всички се поддаваме на него. Преценката кой стои срещу теб, искаш ли го и за колко време, е съвсем друго.
И не ми казвайте, че преценката не се прави автоматично. Сработват някакви химични и алхимични процеси на клетъчно ниво и няма как да не разпознаеш като какво би искал от този човек. Я върнете лентата назад и анализирайте – безотказно е. Рецепторите ни са по-умни от нас, само дето невинаги ги слушаме, но и това е нормално.
Подлъгваме се, самозалъгваме се, лъжем се един друг, при това често напълно съзнателно заглушаваме инстинкта. Не нагона. Различно е.
Нагонът си действа по своите закони – задоволяваш го и чао, беше ми приятно! Инстинктът за „това е моят човек“ не бърза да бъде задоволен. Той иска да бъде удовлетворен. На всички нива.
Няма ли да дойдеш вкъщи – защо? – за да се любим – не! – тогава за да си говорим – добре.
И в един след полунощ седим в мансардата и той (Той!) ми чете на глас онази отвратителна морска новела на Маркес, после ми предлага леглото си, а сам прекарва остатъка от нощта на фотьойла. После… послето е безкрайно продължително глаголно време... Или: цяла вечер танци и умопомрачително завладяващ възпитан флирт – стаите в апартамента (неговия) на хотела са идентични, коя ще предпочетеш? – свивам рамене – заповядам в едната (ах, минава ми мисълта, че ще вземе да почука след малко, но не би) – на сутринта наспа ли се, моля те да се срещнем в хола, коя риза ще ми препоръчаш да облека? (аз на Него!)... После… послето, докато смъртта ни раздели.
Щом съм тръгнала с един мъж, прекарвайки времето си с него, значи предполагам последствията. Което не значи от вратата на кревата. Тънка работа е създаването на връзка.
Разбридани крайща не се завързват. Това е моето мнение и моят опит.
Не ангажирам никого да го споделя. Аз го споделям с който реши да помисли, разграничавайки нещата на базата на собствения си разум и опит.
Скъпият слага цветята, които са му подарили почитател(к)и след представлението, в любимата ми синя ваза, мимоходом пали свещта с аромат на канела (любимият ми) и чуква двете чаши с кристален звън, преди да ми подаде едната.
„Една жена, ако не я накараш да се чувства кралица преди това, няма смисъл да я каниш в спалнята си…“
Знае ги нещата. От първия път. После… послето си продължава.
Още от Маргарита Петкова:
- Как го правят мъжете
- Идеалният партньор? Такъв не съществува!
- Всички мечтаем за голяма любов, когато сме малки
- Силната жена не отмъщава? Само гледай!
