Това е поведението, което много ми липсва напоследък. Почтеност за мен означава чест, морал, обективизъм.

Влезли сме във филм, в който изопачаването е нормата, а двойните стандарти - практика. Мерим се на входа с едни приказки и обещания, а на изхода с удобната забрава какво сме казали. Забравили сме уважението, приравнено на труд и усилия, срещу удобната сделка за временна власт.

Когато имаме лъжливи герои, приказката става фарс и изходът е примитивен.

„Когато спечеля, печеля за цял народ, ако загубя, губя само мене си“. Тези думи на Левски са представата ми за почтеност. Ако си дал дума, това се помни. Превръща се в отговорност. Ако краят е лош – имай почтеността да го признаеш.

Няма провал, който да не е урок. Имай смелостта да го наречеш така. Иначе отиваме в онази схема от след-изборни пресконференции, в които всеки загубил е очевидно печелещ в очите на кликата, която му пляска.

Да търсиш винаги виновни извън себе си е непочтено. И отваря правият път към двойни стандарти, заради които губиш тези, които са ти повярвали. Но имаш зад себе си армия от огънати фигури.

Наскоро чух фраза от любим мой колега, който каза: „Навремето мечтаех да съм Левски, сега мечтая да съм поп Кръстю“. Е, точно това прекършване ли е неизбежното развитие на зрелостта? Фразата е казана сатирично, защото този колега ми е любим. В битките.

Продължавам да не вярвам в неизбежността на такъв завой в мечтите. Не вярвам в стъкмистиката, изкривените данни, натиска и удобния превод. Е, колко дълго можем да се лъжем взаимно и да лъжем себе си? До степента на развод. С личността си.

Сега фразата на Левски в осъвременен вид, би звучала така: „Когато губим, виновни са другите, когато печелим – причината съм аз.“ Нищо, че Левски ни е националната икона, радваме си се , когато правим точно обратното.

Като един съвременен поп Кръстю благодарим, че сме били в точния момент на точното място, за да осребрим услугата.

Навремето му казвахме „наколенки“ на това поведение, сега е „правилно поставен“.

Затова и Левски ни е икона – защото като го оставим на стената, долу на бюрата сме приели, че той е твърде високо.

А как се спи без чест, морал и обективизъм?

Въпросът е към вас.

Още от Ива Дойчинова:

• Най-важната среща
• Половете са два, трети няма
• Тате, стига ли ти пенсията?
• Западът е провинция, ако се вгледате обективно: какво им липсва на шотландците, което ние го имаме в изобилие
• 2017 –а се забавляваше с мен
• Какво не разкри секс скандалът в Холивуд