От две години насам все се надяваме ковид пандемията да приключи най-сетне, че да можем спокойно да си правим планове за пътувания и да живеем нормално, без страх. И точно когато желанието изглеждаше, че ще се сбъдне, взе че избухна война в Европа…
Сега стоим смаяни пред екраните на телефони, компютри и телевизори, следим последните новини от Украйна и умът ни трудно побира случващото се. Бъдещето отново е неясно, а плановете са оставени отново на лека пауза. Чудим се как ли ще се отрази лично на нас новосъздалата се политическа обстановка и до каква степен ще ни засегне.
Би било добре обаче да се замислим какви късметлии сме! Какво щастие е да не се чудим дали трябва да съберем малко багаж в един куфар и да се опитаме да напуснем страната, дали тази вечер ще спим в собственото си легло или в бомбоубежище, дали ще мислим за утрешния ден със страх или с надежда.
Защото когато се случи нещо толкова страшно и всепомитащо като война или глобална епидемия, изведнъж осъзнаваш как всичките ти недоволства, желания или капризи нямат значение и щастието се свежда до това ти и близките ти да бъдете здрави и щастливи.
Осъзнаваш какъв лукс и дар е това вечер да полагаш глава на твоята си възглавница в твоето си легло, в твоята къща. Изведнъж вече няма значение дали апартаментът ти е голям или малък, дали е модерно обзаведен или има нужда от ремонт. Изведнъж ставаш рязко благодарен, че изобщо имаш жилище, в което си в безопасност. Твоят дом е все още твоята крепост, докато други някъде там спят на стълбите в метрото и се молят да не се озоват на улицата под открито небе.
Други хора – жени, мъже, стари, млади и деца, съвсем същите като нас, от единия ден до следващия са се озовали в съвсем различна, плашеща и непозната реалност – тази на войната…
Казваха, че ние сме щастливо поколение, понеже растем без да знаем какво е война. Е, ето че за един народ това се промени.
За нас обаче войната все още са само изображения на екраните и новините по радиото. Ние все още сме само свидетели, но не и потърпевши от случващото се. За щастие, има различни начини, по които можем да помогнем, като най-сигурният е даряването на пари на неправителствените организации, осигуряващи хуманитарна помощ.
И нека си напомняме какви късметлии сме да се намираме в пощадената от военни действия част на Европа. Нека включим към молитвите си засегнатите и страдащи хора и нека си напомняме всички неща, за които следва да сме благодарни сега.
Защото какво друго, ако не щастие и благословия е да не мислиш със страх за утрешния ден…
Прочетете още от Лилия Дюлгеров:
- Кое е ключовото качество, нужно на всяка майка
- Майка на две - скучното преди сега е мечта
- И в края на празненството има нещо хубаво
- Най-голямата лъжа, която казваме на себе си
- Когато мама е болна
- Майка за втори път – толкова много знам, а толкова още имам да уча
- Това е най-безсмисленият съвет за отглеждането на деца
