Като си спомня в ранните тийнейджърски години какви момчета съм харесвала и съм си изплаквала очите, че не ми обръщат внимание, ме напушва смях. А от невъзможно изпълнимите мечти за връзки с разни слабовати, дългокоси и смешно-меланхолични второразрядни певци и актьори, чак ме хваща леко срам.
Вкусът определено се изменя много с годините и добре, че не живеем във времената, в които първият ти мъж е трябвало да остане и единствен. До средата на 20-те си мислех, че вече знам какъв тип мъже харесвам, но до края на 30-те доказах сама на себе си, че това изобщо не е така.
Проблемът може би се коренеше в дамските списания и евтини американски филми, които оформяха до известна степен мирогледа ни в ерата преди интернета. От тях дойде стереотипът, че когато става дума за харесван тип партньор, то всичко се изчерпва с външния вид – височина, цвят на косата, на очите, стил на обличане и горе-долу това е.
Майките ни бяха прекалено заети да се борят с тежката реалност на 90-те години, за да се занимават да ни обясняват какво още трябва да гледаш в един мъж. Е, повечето жени от поколението преди нас щяха силно да натъртят върху способността да те издържа материално, но пък дебатът кой да плаща сметките вълнува половете и до днес.
Та, оформянето на вкус се случваше в движение – всяка приключила връзка добавяше щрихи и триеше други от образа на желания “идеален” партньор.
Това обаче, което винаги се питах, беше как и кога се случва преломният момент, когато жените започват да харесват “чичковци” или иначе казано – успяват да се влюбят в не-млади, не особено красиви, не-атлетични, понякога дори плешиви господа.
Веднага правя уговорката, че тук изобщо не става дума за интересчийство, което затваря очите и сърцето и потапя тялото в порочна връзка с цел изгода.
Говоря за онези случаи, когато виждаш един обикновен мъж, далеч от образа на холивудската звезда или пък идеалния господин Романтичен от чик-лит романите. Обикновен човек с обикновените си дрехи, радости и проблеми, недостатъци както физически, така и личностни, който обаче успява да привлече вниманието, в последствие и обожанието на една жена. Мъж, който никога няма да сложат на корицата на списание People за най-сексапилен за годината, но пък мъж, който ще направи партньорката си щастлива.
Кога става този обрат, мислех си аз, убедена, че винаги ще си “падам” по нещо като Брад Пит, минимум. Колкото повече се отдалечавах от небрежната лекота на 20-те и навлизах в улегналото лоно на 30-те, започнах полека-лека да си отговарям на този въпрос.
Когато се променяш, се променят и нуждите ти, както и мечтите и очакванията. Преди си искала да се забавляваш, да гребеш бързо и с пълни шепи от живота, за да си сигурна, че не изпускаш нищо. Мислиш, че знаеш какво искаш и то основно е да изглеждаш добре във всяко отношение – външен вид, социален живот, пътувания, приятели и задължително – готиното гадже, с което да сте като изваяни един за друг.
Постепенно обаче животът почва да ти показва това-онова и сблъсквайки се с различни проблеми, установяваш, че има по-важни неща от лустрото, а именно – да правиш всичко, водена от мисълта “как ме кара да се чувствам това?” и “харесва ли на мен”, вместо да те вълнува мнението на околните.
Така постепенно се “наместваш” в истинската си същност, което води до промяна в навиците, приятелския кръг и не на последно място – партньора.
Вече не те вълнува толкова дали изглеждате добре на снимки, а да можеш да разчиташ за всичко и на 100% на човека до теб. Вълнува те как се чувстваш до него, уважава ли те, разбира ли от какво имаш нужда, слуша ли те като говориш, може ли да разчиташ на него, а не сини ли са му очите и колко точно е висок.
Искаш да се радваш на уют, сплотеност и най-вече спокойствие и това те кара да си отвориш очите за другите мъже наоколо, тези, които може би не се забелязват веднага, но които разчитат на нещо повече от похотлива усмивка, за да впечатлят жената.
Разбира се, може да се каже, че просто сме пораснали и сме оставили глупавите заблуди назад при грешките на младостта, където им е мястото. И разбира се, винаги е бонус, ако мъжът освен невероятно свестен, е и красив. Но вече знаеш, че не външният вид е най-важното и това не са ябълки, че да избираме по красота.
Единственото важно е никога да не правим компромис със себе си. Да не бъдем във връзка, само защото “така трябва”, това се очаква от нас или “какво ще кажат хората”, нито пък да позволяваме партньорът да ни наранява по какъвто и да било начин “от любов”. Нека харесваме каквито хора пожелаем и нека живеем живота си без робуване на клишета и стереотипи, и нека винаги помним, че нашето лично щастие е най-важно. Защото ако ние самите не знаем как да бъдем щастливи, никой друг не е в състояние да го направи вместо нас.
Още от Лилия:
- Как приятелките ти се превърнаха в това? 7 вида на типичната фейсбук-жена
- А твоето старо Аз още обикаля из спомените на хората
- Ах, тези женски гърди!
