Когато беше малка, със сигурност с нетърпение си искала да станеш голяма, защото това са били всичките пожелания към теб обединени в общото – "Голяма да пораснеш." Какво означава това? Кога ставаш голяма? Възраст ли е, какво е? Започвам.
Състояние на духа е. Ставаш голяма, когато започва да ти липсва да бъдеш малка. Голяма си, когато има на кого да пожелаваш – "Голяма да пораснеш", а си и умна, когато възрастта ти позволява да го пожелаеш, но ти си го спестяваш, защото знаеш, че това не е чак такава оферта за пожелание и че всеки ще стане голям един ден, иска или не иска. Иска се повече от това.
Ставаш голямо момиче, когато не искаш да си останете добри приятели, а просто не искаш да се виждате.
Ставаш голямо момиче, когато слушаш търпеливо тъпи обяснения, оправдания, клетви и обещания и знаеш, че няма да излезе нищо от това, което ти казва с много думи в обясненията, оправданията и клетвите. И друг път си го слушала, и друг път си слушала. Слушаш го, но ти си взела своето решение. То върви с много сълзи, но те са за теб, за после и само за теб, но не и за сега. Не и за него.
Ставаш голямо момиче, когато не плачеш като малко момиченце, а продължаваш живота си като голямо момиче.
Ставаш голямо момиче, когато разбереш, че големите момичета не плачат. Също така и големите момчета не плачат, каквото и да ти казват други големи момичета по отношение на чувствителните мъже, колко били готини и как трябвало да ги толерираме. Вярвала си в това. Когато си била малко момиче.
Ставаш голямо момиче, когато знаеш, че във връзка, в която се опитваш да бъдеш щастлива, но никога не си истински щастлива има само един изход и той е да спреш да се убеждаваш, да спреш да търсиш логиката. И ставаш голямо момиче, когато знаеш, че любовта пари, боли и че сякаш е за всички други, но не и за теб, но въпреки това не спираш да я търсиш. Но внимавай – това означава не да въртиш на стари гаджета и да ходиш по отъпкани пътеки, а означава просто да продължиш на тъмно, слепешката, с проба-грешка. Но да продължиш.
Ставаш голямо момиче, когато вместо магнит на хладилника, на който пише – „Животът е като карането на колело – ако искате да запазите равновесие трябва непрекъснато да се движите“ си купуваш колело и го караш достатъчно дълго за да знаеш от опит, че животът е като карането на колело. Ставаш голямо момиче, когато спираш да приемаш надписите по магнитите на хладилника си като мото на живота си.
Ставаш голямо момиче, когато спреш да пишеш CV-та и задължително не се оставяш да кажеш за една работа – „правех нещо, което не обичам 35 години“. Ти си голямо момиче, не дължиш никому обяснение защо и кога ще напускаш работата си. Ставаш голямо момиче, когато нямаш нужда някой друг да ти казва, че имаш хубава работа, защото е общо прието, че работата ти е хубава.
Ставаш голямо момиче, когато дъщеря ти иска да стане точно като теб. Не иска да сте приятелки, да си говорите женски работи. Иска да стане точно като теб. Да прави нещата, както ги правиш ти и нещата, които ти правиш. Не защото не е виждала други модели, а защото иска да е като теб.
Оставила си драмите на драматичните актьори.
Спряла си да казваш – „Ох, искам да направя нещо с живота си“ с нотка на лека истерия в края на изречението и жест на непримиримост, което означава, че искаш да направиш нещо „лудо“ в живота си. Знаеш какво да правиш с живота си, а това, че си улегнала, не означава, че си блатясала. Не ти трябва „нов живот“, „друг живот“, „нещо различно“ и всякакви други неща, които не можеш да опишеш по-подробно, защото и ти не знаеш, какво искаш. Знаеш, че имаш един живот. Вече знаеш, че имаш един живот и това е настоящия ти живот.
Не ти трябва Facebook и Youtube за да сготвиш, или да си гледаш децата. Не ти трябват подкастове, статии, както и не следваш инфлуенсъри за да знаеш, какво да правиш. Знаеш какво правиш. И не ти трябва оценка как го правиш. Както можеш.
Когато не ти трябва да се снимаш за да покажеш, че си била или за да знаеш, че си била.
Спряла си да се чувстваш виновна за това, че не слушаш всички оплаквания на майка ти и че не си достатъчно емпатична към тях. Просто нямаш време за всички нейни драми. Нали се разбрахме, оставяш драмите на драматичните актьори. Или на майка ти.
Знаеш, че работа и заплата, която ти позволява да се държиш като голяма и независима мацка, която може да излиза всяка вечер не те прави голямо момиче. Когато спреш да го правиш, но можеш да го правиш, те прави голямо момиче.
Понякога тръгваш без да кажеш и дума, понякога си отиваш без да кажеш и дума, защото понякога просто няма какво да кажеш. И защото понякога трябва да тръгнеш или да си тръгнеш без да се обясняваш.
Не казваш – вече съм достатъчно голяма, за да мога да правя каквото си искам. Или го правиш, или не го правиш. Няма нужда да си напомняш. Ако можеш да го направиш, значи си голяма, ако не можеш, значи не си достатъчно голяма.
Нямаш нужда от подготовка за да кажеш – "Трябва да поговорим". Вече знаеш кога и какво да кажеш. Също така и нямаш нужда да заплашваш с изречението „Трябва да поговорим“. Нямаш нужда да заплашваш с разговор. Той не е най-силното ти оръжие. Имаш и по-силни. Голямо момиче си, когато си разбрала, че не водиш война с този, с когото трябва да поговориш. С него си говорите без да се разбирате, че трябва да поговорите.
Със сигурност не разбираш всичко, но разбираш най-важното – теб самата.
Пишете на Симеон Колев на edna@netinfo.bg.
