Време е да се обърнем и към ветрецът, който става вятър. Момчето, което е станало голямо момче, е истинска ценност. Това е търсен екземпляр, който винаги е актуален и това е момчето, което искат да станат мъжете, когато пораснат. И момчето, което искат да имат жените и за което да казват – това е моето момче, без значение на колко години е момчето.
Това момче е очаквано като дядо Коледа. В тази връзка, това момче прави всичко, за да изглежда като истинския Дядо Коледа на коледното парти в блока или в офиса. То се старае. Всъщност това е едно от ценните му качества. Старае се. Без значение дали шофира, готви, чисти, работи, променя света.
Голямото момче може да готви, да чисти, да глади, да пере и да променя света.
Не се натрапва, но неговото присъствие е очевидно. Отсъствие също. Може и без него, но не е същото.
Чете. И най-дебелото, което е прочел, не е седмичен вестник. Цитира автори и истории без да се подготвя. И винаги е уместно. Може да участва във всеки разговор. С цитати и без цитати. Никога не прикрива собствените си идеи като чужди, надявайки се да бъдат приети, ако са „предложени“ от някой авторитет. Той си е авторитет според собствените си критерии.
Никога не отговаря с „Не знам“ на въпроси като „Какво ще ядем?“, „Къде ще ходим през уикенда ?“, „Да пратим ли децата на езиков лагер в Малта?“ и „Какво ти се прави?“ Защото знае. Всъщност той има план. И плам, с който да го изпълянва. Най-често неговият план е и твоят план.
Голямото момче не го мързи. То е голямо момче, не е стар чичка. Между другото, на възраст е по-голям от стария чичка, ама жизненоста е останала в голямото момче. Обикновено жизнените момчета остават такива до края.
Той е толерантен към грешките на дъщеря си. Вижда, че се измъчва с мъжа си и нещата не им вървят. Не ѝ казва – „Какво ще си помислят хората ?“, „Имаш деца от него?“, „Аз казах ли ти?“, „Аз ли ще плащам твоите грешки“. Казва ѝ – „Щом не си щастлива с тоя, няма нужда да търсиш причини да си с него. Взимай си децата и се прибирай“. „Прибирай се вкъщи“ не е връщане назад, а моментът и сигурна военна база по пътя напред.
Нали се разбрахме, че голямото момче все пак е момче. Има сили да бъде гръб. И опора. Голямото момче има повече сила, повече връзки и повече възможности, за да не остави дъщеря си зависима от някого.
Голямото момче е пример за малкото момче. Синът му е сигурен, че иска да стане като баща си и да прави точно това, което баща му прави. Баща му никога не му е казвал – „Прави, каквото правя аз“. Дядо му никога не е казвал същото на баща му.
Голямото момче има малък телефон. С копчета. Всъщност голямото момче няма големи неща. Големите неща носи със себе си. Те са част от него.
Официално е шеф. За колегите си е ментор. Служителите му не изпълняват, а го следват. Може и да не е шеф. Може да е служител. Не му личи.
Голямото момче има много отговорности, но изглежда безгрижен. Не пита, не казва, не търси. И не се колебае. Знае.
Когато го боли нещо, отива на лекар. Не пита във Фейсбук какво му е и как да се лекува. Не гледа форуми. Вярва във ваксините. Вярва, че американците са били на Луната и не са видели извънземни.
Вярва, че сам отговаря за себе си, близките си и живота си. Знае, че държавата не му е длъжна. Нито да му намери работа, нито да му възпита децата, нито да му подсигури места в детската градина. Голямото момче знае, че никой нищо не ни обещава и не ни гарантира. Не сме малки момчета. Ако иска нещо знае, че трябва да го постигне. Ако не успее, не сочи с пръст. Намира начин.
Приема. Веганите, гейовете, климатичните промени, липсата на места в детските градини, загубите на любимия му отбор, това, че детето му не е влязло в немската и това, че има по-богати от него. И обяснението му за всички тези неща никога не е, че някой му завижда, някой го дразни или някой е срещу него. Просто така се е случило, така се случва и така се движи света
Голямото момче е голяма работа. Не само това можеш да кажеш за него, но е първото, което ти идва да кажеш. И не се сещаш само за една причина да го кажеш.
Пишете на Симеон Колев на edna@netinfo.bg.
