Преди време срещам една приятелка от миналото, с която не съм се виждал от векове.
Стефка беше доста запазена за жена, която не съм виждал от векове. Аз също.
Та питам Стефка традиционните глупости, как е, как е работа, как е животът и тя ми отговаря също традиционните глупости – добре, знаеш как е, нищо особено. Ок, заслужих си го. Тъп въпрос плаче за тъп отговор.
Но Стефчето ми каза и нещо, за което се замислих. Каза, че живее с един мъж, с който има граждански брак.
А? – викам, аз. Как “живееш с един мъж и имате граждански брак !?” Всмисъл, че ми се строи много беземоционален и равнодушен коментар за човека, с когото би трябвало да прекарваш дните и нощите си, като съжалява единствено, че в следващия си живот може и да не срещнеш същия човек. Рядко съм толкова сдържан, освен ако не ме хванат натясно с лекарство за хемороиди, нали...
Но Стефка ми обясни, че животът е уравнение, в което любовта, както я виждам аз, в повечето случаи липсва.
Наистина ли?
Мисля, че ако единственото, което можеш да кажеш за човека до теб “един мъж с когото живея”, по-добре не живей с никого.
Вярно е, че понякога самотата е разбиваща. Вярно е, че тишината в спалнята е оглушителна, ужасна, трагична и напълно нездравослновна. Но още по-отвратително е тази тишина да бъде нарушавана от някой спорадичен, самотен щурец, който със самотното си свирене прави тишината още по-потискаща.
Не си толкова изпаднала, че да се припознаваш в това положение, чу ли?
Връзка, която съществува не по право, а по милост, не става за нищо.
Тя не е трайна, не е стабилна, не хубава. И не я заслужаваш. Нито тя теб.
Да, трудно е. Адски е трудно, самотно, понякога направо ти иде да полудееш. Но човек се ражда с достойнство. Ако не се е родил с достойнство, то се придобива. И най-често е единственото, което имаш и което си струва, ако ще CV-то ти да е три страници.
И заради достойнството си знаеш, че удоволствието на единия не трябва да се плаща от болката, очакванията и достойнството на другия.
И всяко трудно нещо минава. После оставаш ти.
Сама означава да си изживееш нещата, да се потопиш в собствената си емоция, не да бягаш от нея. Да си се усетиш и да се научиш. И да знаеш, че можеш и така.
С някой НИКОЙ означава, че те е страх да се задвижиш и да посрещнеш бурята.
С някой НИКОЙ означава да се вкопчиш и да останеш с малкото. Това е лоша житейска логика.
Нищо не може да купи щастие, ако не знаеш какво искаш.
А някой НИКОЙ не е щастие, нали?
Знаеш, че щастието е някъде там. Близо. То е цел.
А животът ни не е нищо друго, освен цел и движение.
Вижте още от Симо Колев:
- Какво да направиш, когато той си тръгне?
- Има нещо сбъркано в отношението ни към децата. Не мислиш ли?
- Можем ли да обичаме вечно
- Ако всички давахме от себе си 1 процент повече...
- И това минава, скъпа...
- Драмата на перфектния мъж!
Пишете на Симеон Колев на edna@netinfocompany.bg.
Пишете на Симеон Колев на edna@netinfo.bg.