Александър Петров
Чувствително по-задръстен съм от нормалното, което е ясно за всички, които следят творчеството ми – това са редакторът, който публикува текстовете ми и му се налага да ги чете, приятелката ми, майка ми и двамата ми дядовци, които са със завидни умения в социалните мрежи. Поздравявам ги. Според хора от обкръжението ми обаче, задръстен не е точната дума и по-скоро ме описват като черно-бял, поради моята крайност понякога.
Но задръстен, отпушен, синьо-розов… това е. Аз продължавам да си се възмущавам и да недоумявам най-различни неща от света на любовта, които на някои им се струват нормални, но мен ме карат да си удрям главата в масата петнадесет минути.
Бях в едно заведение и както винаги чаках компанията ми да се появи. На масата до мен се водеше задълбочен разговор между две симпатични момичета – блондинка и брюнетка. Не че ги заглеждах, но тази, която беше с гръб към мен, имаше трапчинки, а другата беше с лилави чорапи на пуканки, които се подаваха изпод крачола й. Та… без изобщо да искам, станах слушател на част от разговора им, който да съм хванал вероятно някъде по средата:
- Да, бе… наистина ли го е направил това?
- Да, човек.
- Ебаси. Не се правят такива неща толкова скоро…
- И аз това му казах, беше ни 4-5 среща.
- И той к‘во?
- Ми, стана му тъпо, к‘во, аз така го сецнах…
- Ми, ще му стане, ами… да си знае. Еййй, така като си повярва някой и полудявам!
…може да звучи злорадо, обаче много обичам да слушам жени, оплакващи се от мъже. Така се убеждавам, че не само аз не съм перфектен. Веднага обаче ме загложди небивало любопитство какво ли е направил тоя идиот, че момичето е толкова разочаровано. Така, както ми звучеше, най-вероятно я беше целунал твърде рано във взаимоотношенията им…
За щастие разговорът продължи:
- А, иначе… добре ли се целува?
- Дааа, много добре! И е мил, и страстен такъв, абе, бебче голямо!
- Еее, супер, само да не беше насилил така нещата… абе, няма перфектни…
… целувката явно не беше причината за тежкото разочарование на момичето. Така единственото логично нещо, което ми дойде наум беше, че щом вече са се целували, вероятно момчето я е притиснало да правят секс твърде скоро. Дали?
- Да, няма перфектни, ама аз не търся някой перфектен. Търся някой, който да може да ме разбира, да ги усеща нещата. А той от нищото просто ме хвана за ръката. Ами, извинявай, ама аз не съм готова за такава близост още…
Инстинктивно рипнах на стола, бутнах чаши-маши, каквото имаше на масата, абе, стана мазало. Двете се сепнаха и се обърнаха да видят какво става, а аз не издържах и се включих в разговора им:
- Срещаш се с момче. Вероятно го харесваш, щом излизате вече за пети път и дори се целувате, но когато в един момент той те хваща за ръката, ти се стряскаш, че ставате твърде близки. Правилно ли съм разбрал? – с неоправдано назидателен тон попитах недоволната.
- Не знам кой си ти и защо ни подслушваш разговора, но да – отвърна притиснатата с ръка до стената девойка.
- Мерси.
Излязох от заведението първо, защото вече нямах намерение да чакам никого, второ, защото щеше да е странно след тази случка да си седна на масата все едно нищо не е било и трето, защото имах нужда да помисля.
Кое е първо – ръката или целувката?
За разлика от вечния въпрос „Кое е първо – яйцето или кокошката?“ тук отговорът за мен е ясен. Разбира се, че целувката е много по-интимен, по-запомнящ се и по-значим акт от държането за ръка. Вие чували ли сте за израза „първо държане за ръка“? Или по-познато ви звучи „първа целувка“? Ако си допуснал някого до себе си и си му разрешил да те целуне, какъв е проблемът да му хванеш скапаната кунка?
Изпращайте ми своите мнения, съвети и смахнати истории на имейл petrov.edinbg@gmail.com, както и в Инстаграм @alexdimpetrov
