И двете изискват усилия и топки. Дори и за хората, които анатомично нямат топки. Нали знаеш, това не е физиология. Това е в главата.
14-ти февруари ни дава възможност да се замислим за това, което имаме, това, което нямаме и това, което обичаме, без значение, дали го имаме или го нямаме. Понякога обичаме неща, които нямаме и не обичаме нещата, които имаме. И двете са ти се случвали – обичала си, обичали са те, тръгвала си си, тръгвал си е. Разбира се, че зависи. Едно е да те зарежат, просто защото сте на по 22 и не знае, боли ли го, сърби ли го, друго е да те зареже, когато си бременна в деветия месец с трето. ВАШЕТО трето и сте на 40, че даже и плюс. Примери да искаш от живота. Ще ти ги посочи.
И все пак кое? Да обичаш или да си тръгнеш. Кое е по-трудно. За мен – първото. Когато обичаш, ти носиш отговорност за двама. За себе си – сигурна ли си в себе си, в своите чувства, можеш ли да се посветиш, да поемеш ангажимент и да поставиш ВАС преди ТЕБ. Да обичаш някого означава да го приемеш, такъв какъвто е с ясното съзнание, че той ще е такъв, какъвто е и след пет месеца и след пет години. Може да мръдне, да еволюира, но няма да се промени из основи и ако има нещо, което те дразни в него сега, след пет години ще те влудява. Няма да стане по-поносимо.
Можеш да свикнеш, да се адаптираш, но няма да се влюбиш в неговите негативи. И въпреки това, да приемеш този човек с тези недостатъци и качествата, които носи, защото ние се гаджосваме един с друг заради качествата си. И все пак да приемеш и обичаш този човек. Доброволно и осъзнато. Това означава да обичаш някого. Да обичаш означава да демонстрираш, че е той. Той и точка. А не да се си с някого, като през цялото време се опитваш да не ти личи, че си с някого от страх, че все нещо може да стане и колкото по-малко обвързана си, толкова по-лесно и без последствия и усложнения ще понесеш последствията и усложненията, ако връзката ви се разпадне. Това не е връзка. И това не е любов. Любовта не е лесна. Не казвам – трудна. Но е трудно да обичаш, защото е като обещание, като ангажимент, като даване на дума.
Да си тръгнеш също не е лесна работа. Особено, когато той иска да останеш. Защото той е останал. И не е твоята честота и колкото той не иска да си тръгваш, толкова ти искаш точно това. Абе, шибана работа. Разделите и казването на „Чао“ в смисъла на „Сбогом“ не са яки движения. Но все пак е по-поносимо. В този случай знаеш какво иска сърцето ти. Да, само твоето, но в края на краищата ти трябва да носиш отговорност най-напред за твоето сърце.
Да си тръгнеш означава да поемеш отговорност за себе си, а не да носиш отговорност за двама. Да си тръгнеш често пъти е болезнено, но честно. И често пъти означава да поемеш по-голяма отговорност към връзката, ако виждаш, че тя е просто едно фиткивно парнтьорство, в което отдавна няма любов, а само сметки, задачи, казуси и общи проблеми. Понякога този, който е казал край, е лошият, но в дългосрочен план се оказва смелият и отказалият да се носи в безтегловност.
Дори и да прави грешка, дори и да предава връзката, дори и да мислиш, че не знае какво прави и че е временно невменяем, нелогичен, безотговорен, той е решил. Решил е, че има други потребности и друга дефиниця за щастие, която изключва теб. И тръгва. Какво да направиш ? Нищо. Той е направил каквото е трябвало. Понякога просто няма какво да направим, за да компенсираме нещо, което някой друг е направил. Просто трябва да приемем неговото решение. Не да го утвърдим, но да го приемем.
Това е като да видиш любимия ти отбор да губи. Не можеш да играеш вместо тях. Ядосваш се, яд те е, боли те, но го приемаш. Може би „следващия път“ ще бият. Когато си тръгваш приемаш, че един от вас ще е нещастен, но ти ще си щастлива. Поне един ще е щастлив, а отговорността за собственото ни щастие е много важна. Рано или късно другият ще го разбере. Не искай да ти прощава, да те разбира, да утвърди твоя избор и приеми, че си наранила. Но поне си направила това, което си искала. Понякога по-трудните последствия не правят избора по-труден. Просто ни карат да продължим към „следващия път“.
Пишете на Симеон Колев на edna@netinfo.bg.
