Няма перфектни родители, точно както няма перфектни деца или хора изобщо. Уникалността на природата е в нейните несъвършенства, а когато си майка, често имаш чувството, че в живота (и мислите) ти цари абсолютен хаос.
Създаването и отглеждането на човеци хич не е лесна работа, но хората успяват да се се справят някак още от зората на съществуването си, че и до наши дни.
Когато станем майки и татковци обаче в нас неминуемо расте надеждата, че искаме да сме по-добри от нашите собствени, да не допускаме техните грешки и видим ли крещящо дете в ресторанта/магазина/автобуса, все си казваме „Е, моето няма да е такова, аз ще се справя по-добре!”
След години, докато се опитваме да извлечем за ръкава изпадналото ни в истерия дете от магазина, може и да си припомним с какви глупости сме се заблуждавали едно време. Но пък е съвсем нормално да искаме и да се стараем да сме по-добри версии на самите себе си или пък на нашите родители. Това е изконна човешка черта. Никой не си казва: “Аз ще бъда скапан родител, не ми пука!”
За да си поне относително успешен родител, са нужни бая неща - добра организираност, успешен мултитаскинг, неизчерпаем запас от отговори на безумни въпроси, спартанска поносимост към безсънието, себеотрицание и още много.
Най-важното качество обаче е търпението. Като майка на две деца си мисля, че имаш ли безгранично търпение, други помощни средства за успешно родителство може и да не ти трябват.
Търпение ти трябва още в началото, докато чакаш да видиш една или две черти ще покаже тестът за бременност. После да изчакаш да се изниже времето до първия ти преглед, след това да излязат кръвните резултати, после пък да преминеш успешно през заветния първи триместър, след който обаче идват вторият и третият, заедно с всичките си предизвикателства.
Търпение се иска да износиш бебето, да го родиш, да се възстановиш, после още търпение, докато малкото плаче часове наред, а ти не знаеш какво още може да пробваш, за да го успокоиш и продължаваш да го носиш на ръце час след час, докато се успокои и заспи.
Търпение да поотрасне малко, търпение да се научи да си държи главата изправена, да се обръща по корем, да пълзи. Търпение да спадне температурата, когато е болно, търпение да премине поредната бебешка ревлива драма. Търпение, докато свикне с детската градина, търпение, когато изпадне в истерия заради някаква пълна глупост. Търпение, докато за пореден уикенд не можеш да се наспиш, защото за децата събота и неделя са идеалното време да се събудят още по-рано от обикновено.
Търпение да се завърнеш към себе си и хобитата си, търпение да имаш отново време, свободно от деца, поне за малко, колкото да си припомниш какво е да бъдеш човек, не само майка.
Търпение е нужно за всичко, ако искаш да си по-добър, по-спокоен, по-успешен и горд от себе си родител. Защото когато загубим самообладание, си изпускаме нервите, викаме ядосано по деца, мъж и който ни попадне пред погледа, а после много, много съжаляваме и съвестта ни гризе дълго време.
А как човек се учи на търпение? Само с времето и собственото ни желание и стремеж към култивиране на това така ценно качество. Време е нужно да усвоим всякакви знания и способности, време е необходимо и за да се научим да бъдем родители. Търпеливи такива.
Така че не се съдете строго, когато усетите, че търпението ви се е изчерпало и децибелите в дома ви са били повече от необходимото. Дайте си време и бъдете търпеливи към себе си също.
Прочетете още от Лилия Дюлгеров:
- Майка на две - скучното преди сега е мечта
- И в края на празненството има нещо хубаво
- Фиаското с подаръците или как да не разочароваме близките си
- Как да запазим спокойствие в коледно-новогодишната вихрушка от страсти?
- „А сега трябва много да се забавляваме!“ или стресът от нереалистичните очаквания за 31 декември
- Клиширани, но очарователни – домашната магия на коледните филми
- Най-голямата лъжа, която казваме на себе си
- Когато мама е болна
- Майка за втори път – толкова много знам, а толкова още имам да уча
- Това е най-безсмисленият съвет за отглеждането на деца
