Вчера, на 31 май 2020 година, Клинт Истууд навърши 90 години!
В моето семейство за Клинт Истууд се говори с изпълненото с обич и привързаност обръщение „дядо Клинт“. Негов кадър в ролята на Човека без име от „Добрият, лошият и злият“ виси в рамка на стената на спалнята на родителите ми, а биографията му от автора Дъглас Томпсън е сред най-лесно забележимите книги в библиотеката ми. За нас Истууд е икона, символ и своеобразен спътник в живота.
Прочетете тук мисли от Клинт Истууд >>>
И със сигурност е такъв и в много други семейства по света. Истууд е вероятно най-великата американска кинозвезда – той дефинира понятието, филмографията му представлява безценна част от световното културно наследство, а неотслабващата му популярност сред минимум пет поколения зрители в целия свят е без прецедент.
Той е икона, жива легенда, човек със свое собствено крило в която и да е Зала на Славата, свързана с киното – и все пак за едно българско семейство като моето е просто „дядо Клинт“. Защо? Мисля, че е пределно ясно, че Истууд се ползва с безграничното уважение на родителите ми и на мен самия, тъй че обръщението в никакъв случай не е подигравателно. На какво се дължи тогава и защо дори казах, че по всяка вероятност и редица други семейства по света го чувстват така близък?
Смятам, че Джим Кери назовава причината по най-добрия начин на церемонията по връчването на наградата за цялостно творчество на Американския филмов институт на Истууд през 1996 година. След цяла кавалкада от шеги, импровизирани скечове и имитации в типично негов стил, комикът заявява с топла усмивка на лице, че според него митичният уестърн герой на Истууд от трилогията на Серджо Леоне от 60-те години на миналия век не е имал име, за да може всеки от нас да впише своето.
Той е културна икона на мъжествеността, както съвсем буквално пише още в първия параграф от страницата му в Уикипедия. Той е вечен, трансгенерационен символ, за който всеки може да се хване, към който всеки може да гледа с възхита и мотивация, на който всеки може да се опре. От името на всички мъже по света съм готов да заявя, че искам да съм като Клинт Истууд.
И макар и да не мога, макар и да е пределно очевидно, че Истууд е сред най-красивите мъже на 20 век, че талантът му е стократно над този на произволен български филмов критик като мен, нещо в него ме кара да му симпатизирам. Нещо ми помага да се идентифицирам с него. Това неуловимо, неопределимо, неназовимо качество – това е нещото, което прави от актьора филмова звезда.
Точно затова е и още по-впечатляващо, че Истууд не е базирал цялата си кариера на това качество и звездата му не е залязла със залеза на младостта му. Напротив, режисьорът Истууд надскача постиженията на актьора Истууд по почти всички параграфи, оставайки зад, а не пред обектива на камерата. И за всеки, който се заеме с това да изучава прочуатата му личност – като мен самият – това само допринася още повече за митичната му аура.
Талантът му идва в комплект с желязна професионална етика. Няма проект, режисиран от Истууд, който да не е бил завършен в зададения му от съответното филмово студио срок или пък да е надхвърлил предварително зададения му бюджет. Легендата винаги е възприемал своето изкуство като работа – никога не е бил подвластен на капризи или импулси.
Това очевидно не го лишава от дълбочината на великите разказвачи на нашето време. Икономичният му стил си личи навсякъде – от деликатната му игра пред камерата, където е способен да изрази хиляда думи в един поглед, до стила му зад камерата, където никога не изпада в разточителства като заснемане на ненужни кадри и сцени или излишни мелодраматични изблици от който и да е от героите във филма му.
Не, във филмите на Истууд действието винаги се носи неусетно и леко, повлича зрителя със себе си и не го пуска до самия край – и не, това не означава, че филмите му са неизменно изпълнени с екшън и динамика. Просто Истууд има таланта да движи сюжено напред дори най-разтърсващата драма – като „Момиче за милиони“, например – без в нито един момент да отегчи или да отблъсне по друг начин.
Еволюцията на кариерата му е несравнима – от Човека без име в уестърн трилогията „За доларите“ на Серджо Леоне от 60-те, през бореца за справедливост „Мръсния“ Хари Калахан през 70-те и 80-те, до ренесансовия актьор и творец през 90-те и през новото хилядолетие. Истууд е композирал музика за филмите си, пял е в редица мюзикъли и е работил с най-добрите актьори от всяко поколение, с което е съжителствал. Буквално няма нещо, което да не може да направи...
...освен да се задържи с една жена, разбира се. Истууд има два провалени брака зад гърба си и редица връзки, както и минимум осем деца, за които е известно на пресата и на биографите му. Някои от тях непоправимият Казанова е крил в тайна в продължение на цели десетилетия, тъй че надали някой би бил склонен да се обзаложи колко точно деца има.
Политиката също не му е далечна – Истууд е кмет на артистичното калифорнийско градче Кармел, където продължава да живее и до днес, за две години през втората половина на 80-те. В наши дни легендата е сред малкото големи имена в американското кино, на които безусловно се позволява да развива творческата си дейност въпреки факта, че е либертарианец, а не изявен демократ като повечето холивудски звезди.
Прочетете тук мисли от Клинт Истууд >>>
Политически бунтар, плейбой, работохолик, изкусен разказвач – противоречивата личност на истинския Истууд звучи не по-малко колоритна от тази на който и да е филмов главен герой. И при все митичния си статут, любовта, която вдъхновява с неизменното си присъствие на екрана от вече толкова десетилетия, го прави близък дори на българско семейство от негови фенове. Честит рожден ден, дядо Клинт! Не си и помисляй да ни напускаш – светът винаги ще има нужда от теб.
Прочетете още от Георги Петров:
- Отново на свобода: Кога ще отворят кината у нас и на какви филми ще си струва да отидем това лято?
- Една легенда на 80: Най-паметните цитати от кариерата на Ал Пачино
- Дженифър Анистън и Рийз Уидърспуун: Между конкуренцията и приятелството в хитовия сериал „Сутрешен блок“
- Когато апокалипсисът е забавен: 5 комедии за края на света
- Една история за изкупление на екрана и извън него – Бен Афлек в „Извън играта“
