Класа, сексапил и истински човешки драми в „Да свалиш Уолстрийт“

Като философия и социално течение, централна част от феминизма е разбиването на стереотипи. Най-актуалният филм по киносалоните от последния уикенд насам, „Да свалиш Уолстрийт“, е феминистки по редица параграфи, начело именно с това, че разбива клишета и стереотипи, налагани в колективното зрителско съзнание относно възприятието на филми с жени.

Предпремиерната рекламна кампания на лентата умело си играе с тези популярни представи и създава нагласата, че филмът ще е с доста традиционни теми и също толкова тривиален повествователен тон. От трейлъра става ясно, че сюжетът е посветен на някакви сексапилни мошенички, които са стриптийзьорки; една от тях е Дженифър Лопес, друга пък е Карди Би и толкова.

Но „Да свалиш Уолстрийт“ е далеч по-задълбочен, богат и интересен филм от клиширана комедия за сестринския дух между близки приятелки, каквито има много и малко от тях си струват гледането заради нещо повече от 1-2 добри шеги. Лентата носи множество морални послания и рисува въздействащи драматични ситуации, от които, също както в най-добрите филми на режисьори като Скорсезе или Копола, зрителят сам трябва да реши какъв извод да си направи.

Да, в лентата ще видите съвършените задни части на Джей Ло в невероятно оскъдно бельо още на 15-тата минута от действието, така, както никога не сме ги виждали на голям или малък екран досега – не отричам, гледката си струва; горе-долу по това време ще видите и Карди Би без сутиен. С тези факти можете да изрекламирате филма и на приятеля си, за да го заведете на кино.

Но ако след края на прожекцията това е единственото нещо, което е останало в съзнанието му, направете си услуга – зарежете го. Аз самият планирах да гледам лентата, само ако мога да отида на кино в промоционален ден с най-добрия си приятел, колкото да се посмеем на поредния глуповат псевдофеминистки филм.

Ала след постъпването на първите отзиви за филма от фестивала в Торонто, които бяха почти изцяло положителни, нагласата ми се промени и отидох да гледам лентата още в премиерния ѝ уикенд, при това с приятелката ми. Дадох на „Да свалиш Уолстрийт“ шанс да го възприема сериозно – и не останах разочарован.

Огромни похвали трябва да отидат за режисьорката и сценаристка на проекта - Лорийн Скафария. С едва два пълнометражни филма зад гърба си, тя демонстрира усета на опитен разказвач и запазва темпото на действието в съвършен баланс. Диалогът ѝ е стойностен, многопластов, реалистичен, с ударни, точни и много забавни реплики, точно в стила на вече споменатия Скорсезе.

Ала вероятно няма по-голяма похвала за повествователните спосбности на Скафария от факта, че сценарият ѝ засенчва дори прелестите на актрисите, който е събрала. Встрани от секссимволите Дженифър Лопес и Карди Би, Кики Палмър и Лили Райнхарт са зашеметяващи в ролите на танцьорките Мерседес и Анабел. Главната героиня, изиграна от азиатката Констанс Ву, също безспорно е красива жена.

Но изброените дами не допринасят за качествата на филма единствено с външния си вид. Всяка от тях изпълнява ролята си до съвършенство. Невинната героиня на Ву е гидът на зрителите в бляскавия и безкрайно фалшив свят на сюжетното действие, ние го възприемаме така, както и тя. Тя е моралният център на филма и протагонист, с когото лесно може да се идентифицира всеки.

Вече споменатите Палмър и Райнхарт на свой ред внасят много хумор в случващото се на екрана и са незаменими спомагателни колела в движението на основната сюжетна линия. Но, както със сигурност знаете, ако сте прочели дори един друг отзив за лентата, никой не успява да достигне нивото на Дженифър Лопес.

„Да свалиш Уолстрийт“ в действителност има много общи черти с „Добри момчета“ на Скорсезе, но представлява твърде различна и оригинална интерпретация на редица от същите морални теми, които са в ядрото и на гангстерския филм. На свой ред Лопес владее напълно екрана във всяка своя сцена също като Робърт Де Ниро в класиката от 1990 година, но в свой собствен стил и със свои собствени маниери.

Сценарият позволява на попзвездата да бъде по-съблазнителна отвсякога – не просто като сексуален обект в очите на хетеросексуалните мъже, а като близък човек на своите приятелки, от които тя се възползва. Тях тя привлича не с перфектното си тяло или танцувалните си умения, а с фалшиви думи и изкривени псевдоморални принципи, в които привидно наистина вярва.

Лопес няма нито един изкуствен момент от представянето си, с което разкрива нови, неподозирани измерения на актьорските си способности. Ако масовите спекулации, че ще бъде номинирана за „Оскар“ за поддържаща мъжка роля, се оправдаят, постижението ѝ със сигурност няма да бъде незаслужено.

Друг капан, който „Да свалиш Уолстрийт“ умело избягва, е този на токсичния, изкривен, дразнещ феминизъм, с който са пропити редица от филмите с главни героини от нежния пол в наши дни. Мъжете във филма на пръв поглед са представени тенденциозно, докато в заключителната една трета от действието това не се променя подобаващо с персонаж, който изменя коренно представата за действията на главните героини и техните жертви.

Последният параграф, по който бих оприличил „Да свалиш Уолстрийт“ на филм на Мартин Скорсезе, е, че рисува обективни, балансирани и безпристрастни портрети на своите герои – на зрителя е оставено сам да реши кого ще осъди, кого ще оправдае, с кого ще се идентифицира, и прочие. Същото се отнася и до „Вълкът от Уолстрийт“ на гореспоменатия голям режисьор.

Тъй като в България тарикатлъкът и чалгата – не просто като музикален стил, а като субкултура – са издигнати в култ, тук Джордан Белфорт, главният герой във филма, изигран от Леонардо ДиКаприо, се разглежда от масовата аудитория като велик герой. Белфорт дори дойде в София да проведе семинар за това как се печелят пари.

Събитието бе отразено в новинарски емисии, в Интернет и къде ли не, без никой да подчертае, че Белфорт е бивш наркоман, осъждан престъпник и самопризнат патологичен лъжец, който в наши дни се изхранва именно посредством водене на такива семинари, тъй като би бил изхвърлен с ритници от която и да е финансова компания на планетата Земя. Но такъв тип хора идолизираме в България...

По същия начин се опасявам, че мнозинството хора у нас ще изгледат „Да свалиш Уолстрийт“ и ще запомнят героините просто като красавици или като „хитруши“ в типично балкански стил, без да се опитат да ги разберат като истински, пълнокръвни човешки личности. Надявам се, че вие, които стигнахте края на този текст, няма да сте сред тях. Но дори и да сте, поне ще изгледате обективно страхотен филм, заслужено хвален и от критиците отвъд океана.

Още от Георги Петров: