Мислиш, че изборът е очевиден? Не бързай толкова. Не е толкова очевиден. И не, не е Пепеляшка. Аз избирам принцесата и мисля, че ти трябва да избереш същото. И да обясниш на дъщеря си за ценностите и класата на принцесата.
Животът около нас е пълен с принцеси и Пепеляшки, като не знам кой ти е казал, че е готино да си Пепеляшка и че е принцът всъщност се влюбва не в принцеса, а в Пепеляшка и тръгва да обикаля с обущето да я търси наляво и нядясно и накрая да я намери.
На какво ни учи Пепеляшка?
На първо място - на липса на характер. Нейното прословуто трудолюбие буди уважение само ако е едно от качествата й, а не всичко, което притежава. Понякога имам чувството, че някои приказки умело са писани от мъже, чиято цел е да убедят жените, че готините момичета са смотани, стоят до печката, мълчат или в най-добрия случай тихичко мрънкат нещо и гледат деца.
Може ли да се превъзнасяме по едно свестно момиче, което се е поставило в позицията на това две кухли лейки – сестрите й и още по-простата и злобна кифла – майка им, да го правят, да си говори само и да живее в дрешника или под печката, забравих как беше в приказката. И то, заради чутовно простия им баща, който си мълчи като да не казвам какво!? Аз не виждам нищо хубаво в това поведение. Да стоиш, мълчиш и търпиш е най-лошото, което можеш да правиш и най-лошото, на което можеш да научиш дъщеря си.
Защо е вредно да вярваме в Пепеляшка?
Защото ни убеждава, че готината жена мирише на вегета и бърка манджи до печката, винаги е готова да помогне на някого, кърпи чорапи и е скромна. На една жена мястото просто не й е в кухнята, разбираш ли? Една жена може да обича кухнята, да знае какво се прави в кухнята, но не и да живее там. Вредно е да вярваме в Пепеляшка и да й се възхищаваме или героизираме, защото преди да се превърне в принцеса за една вечер, животът на Пепеляшка е ад. И никой не заслужава този ад срещу една звездна вечер. Никой не заслужава да кара Москвич, срещу мечтата една вечер той да се превърне в Мерцедес. Москвичите не се превърщат в Мерцедеси, а
Пепеляшките никога не се превръщат в принцеси. Защото една Пепеляшка може да излезе от кухнята за два часа, но кухнята няма да излезе от нея. Това, което правят момичетата, които искат да станат принцеси, е да мислят като принцеси и да действат като принцеси.
Как мога да стана принцеса?
Като не се глезиш и като не се държиш като кифла. Никоя принцеса не прави така. Като работиш здраво и още по-здраво полагаш усилия да не ти личи, че от вътре си направо смазана. Като успяваш и с работата, и с децата, и с мъжа и като полагаш усилия да не изглеждаш като пред разпад. Като не мрънкаш, а приемаш, като не молиш, а изискваш. Като не питаш, а казваш.
Като не съжаляваш, а продължаваш. Като не стоиш никъде от нужда, а винаги и само от желание. Като не чакаш плъховете да станат кочияши, а москвичът - Мерцедес, за да отидеш на бал. Като отиваш на бала сама, ако ще и с трамвая. Като си тръгваш, не защото е станало 12 часа, а защото ти е писнало да стоиш.
Като не чакаш принцът да те избере, а когато ти избираш принца. Тогава си принцеса.
А искам ли да стана принцеса?
По-лесно е да си Пепеляшка. Хората телешки се радват на невзрачната ти личност, съжаляват нерадостната ти съдба и около теб е пълно с хора, които можеш да обвиниш, че животът ти не е като в приказките и като на принцесите. Не трябва да правиш нищо. Само да си стоиш до печката.
Искаш ли да станеш принцеса?
Пишете на Симеон Колев на edna@netinfo.bg.
Още от Симо Колев:
-
Къде ще намериш правилния...
-
Бягай от тоя пикльо, скъпа!
-
Защо Ива Екимова няма гадже
-
Огън, следвам те!
-
Скандал? Да, благодаря!
-
Туристът, който искам да бъда