Мая Николова
Дъждът чука по прозореца! Като симфония на домашен уют и топло какао е музикалният му ритъм. Есен е и чувството за уединение, тишина и вглъбяване ме приласкават като детско одеяло. И някак не на място в ума ми изниква онази забравена детска игра, с която обичахме да се забавляваме през пролетта: „Обича ме, не ме обича“ – мълвяхме и откъсвахме едно по едно нежните венчелистчета на маргаритката. За нас тогава беше много лесно да разберем по останалото последно листче дали любовта ни е споделена, въпреки че знаехме, че всичко зависи от цветето, което сме си избрали.
Минало е време, но изконният въпрос обичани ли сме, или не с непроменена сила вълнува всеки, който крачи към залеза. Разбира се, отговор не се получава толкова лесно, макар че винаги ще се намери цвете, което да попитаме. Неговата цветна категоричност обаче няма да се превърне в наша.
Ето защо в последно време разсъждавам все по-усилено и търся Вселенските истини за това как обичаме и как бихме искали да бъдем обичани. Има много наложени стереотипи от романтичните филми и класическите литературни образци как трябва да се изразява любовта – рози, комплименти, слушане с внимание, пръстен с диамант. Всичко това е вярно донякъде, но носи такава категоричност, че се превръща в клише. Изобщо не остава място за какъвто и да е било друг израз на любов.
Истината е, че дори да бъдат засипани с рози или всяка вечер да са в скъп ресторант, някои от нас пак няма да се усетят като център на нечия вселена. Защо ли? Ами защото и любовта си има своите сезони, своите многобройни начини да се изрази и всеки от нас би трябвало да я приема според собствените си очаквания и да я отдава според предпочитанията на любимия си.
След многобройни напълно случайни разговори, след ненарочно търсена информация и изпуснати фрази тук и там в делнични раздумки, стигнах до извода, че ние, хората, се разделяме най-общо на 4 типа реципиенти на любов. Реших да ги отъждествя със сезоните, защото в моя свят всеки сезон има определено значение за това колко обичана от Вселената се чувствам.
Например – през есента и лято аз се усещам обичана от щедрите порции цвят и светлина. Тогава се оставям да бъда глезена и обожавана и приемам това изобилие с широко отворени сетива. Обилното слънце, огнените и златни багри през есента и синьото на лазура през лятото изсипва с пълни шепи благодатта си върху мен. Аз я приемам щастливо, мощно и дръзко и я кътам в сърцето си, за да я отдам през пролетта и зимата на всеки, който се нуждае от нея. През тези два сезона аз съм отдаваща, подкрепяща, успокояваща. Не искам и не очаквам нищо за себе си, защото е време да дарявам. За мен есен и лято са сезоните, в които съм обичана, а зима и пролет – в които обичам. Точно по тази причина ще назова типовете любов с имена на сезони.
И така: Ако вие се чувствате обичани, когато партньорът ви разговаря с вас, като ви разказва всичко, което го вълнува и изслушва съзнателно, това което вълнува вас, и ако вие се зареждате емоционално, докато обличате в думи всичко, което е докоснало сърцето ви, значи сте есенен тип в любовта. Това означава, че e нужно да търсите човек, който също като вас е есен и се чувства обичан от енергията на словото в любовта.
Ако за вас помощта в домакинството и битовите проблеми е нещото, което ви кара да се чувствате ценена, уважена и обгрижена, значи, че в любовно отношение сте сезон зима. Човекът до вас трябва да е обгрижващ и съпричастен - някой, който не дели работата на „мъжка“ и „женска“.
Ако за вас подаръците носят послание „Обичам те“ и се чувствате забелязана и важна за партньора си само когато получавате подаръци (под различна форма), значи сте сезон „пролет“ в любовта.
А ако за вас комплиментите и качествено споделеното време с партньора ви за посещение на изложба, кино, екскурзии и романтични вечери е вашият начин да сте сигурна, че сте обичана, значи сте сезон „лято“.
За да може всеки от вас да изживява любовта във връзката ви пълноценно, е хубаво да сте наясно не само какъв сезон сте, но и какъв сезон е партньорът ви. Години наред очаквах съпругът ми да заговори свободно на моя любовен език, без да си дам сметка какъв изобщо е той.
Говорим си за...
И ето че след всяка вечеря аз очаквах двамата да седнем и дълго и спокойно да си поговорим за всяка дреболия или важност от изминалия ден, да се посмеем и да се „излеем“ един в друг. Вместо това вечер след вечер, веднага след като се нахраним, той скачаше да раздига масата, да мие чиниите, да прибира храната. Аз се пълнех с негодувание – кому беше нужна тази препирня? Та нали като се наприказваме едно хубаво, след обилната вечеря ще се почувстваме успокоени, заситени и емоционално и физически и аз след това с удоволствие ще раздигна масата и ще въведа ред.
Едва след години, когато започнах да се заслушвам в чуждите прокрадващи се между редовете недоволства, започнах да сглобявам пъзела и разбрах. Начинът, по който аз пълня емоционалния си резервоар, тоест чувствам се обичана, е разговорът – онова общуване, в което изливам цялата си душа, респективно очаквам същото и от партньора си. От друга страна, за съпруга ми проявата на любов е била помощта и съответно е очаквал същото от мен.
Тоест, когато аз съм тънела в отчаяние от неговото „безразличие“, той е къщувал, понякога крайно уморен, за да ми покаже любовта си. Толкова много разминавания между нас само заради липсата на себепознание. А можеше просто есента да подаде ръка на пролетта и заедно да обагрят в бяло, жълто, охра и пурпур пътеката на любовта.
От тогава насам приемам помощта във всичките ѝ форми с огромна почит и благодарност, а когато ми се общува – говоря с вас, читателите! Обичам и се чувствам обичана и желая същото и на вас!
Прочетете още:
- Вместо в творци, се превърнахме в подражатели
- Как да надникнем в себе си с помощта на нашите чувства
