Преди почти една година Кари Фишър стана едно със Силата. Така поне биха казали феновете на „Междузвездни войни“ – поредицата, която дефинира професионалният ѝ живот. Безспорно е приятно човек да възприема смъртта през мистичната призма на художествена творба, която взима елементи от фентъзито и научната фантастика. За съжаление, в един момент реалността винаги печели битката в човешкото съзнание.
А реалността в случая е, че Кари Фишър няма да вземе пример от Оби-Уан Кеноби и да се върне като призрак на Силата в нашия свят. За щастие, ярки публични личности като нея оставят след себе си цели съкровищници от спомени за легионите си от фенове.
А Фишър беше именно това – ярка публична личност. Тя беше майстор на колоритния хумор, киноавторитет и безстрашен човек, който открито дискутираше проблемите си в публичното пространство.
Не, Кари Фишър не беше светица. Нито за момент тя не се опитваше да скрие факта, че страда от биполярно психично разстройство, че е пристрастена към определени медикаменти и че нееднократно е използвала кокаин в борбата с проблемите си. Животът ѝ е низ от лични и артистични постижения, редуващи се постоянно с пропадания в бездната.
През 1985 година актрисата смесва предписани лекарства и сънотворни хапчета след няколко месеца, в които не използва никакви медикаменти. В резултат на това тя е откарана в болница с опасност за живота. Случката се превръща в основа на книгата ѝ „Картички от ръба“, която се превръща в бестселър и впоследствие е адаптирана под формата на филм.
Фишър отказва да изиграе главната роля под предтекст, че вече е изиграла героинята в реалния живот и материалът не представлява интерес за нея. Е, за нея може би не, но не и за Мерил Стрийп, която приема ролята и е – изненада! – номинирана за „Оскар“ за главна женска роля за представянето си.
Тази конкретна случка и последствията от нея правят впечатление, тъй като показват страна на Кари Фишър, за която мнозина и не подозират – тази на сценарист. Фишър всъщност полира и работи върху написаните сценарии за филми като „Хук“ на Стивън Спилбърг и „Смъртоносно оръжие 3“ на Ричард Донър, както и върху някои епизоди от сагата „Междузвездни войни“, без приносът ѝ да бъде документиран където и да е.
Освен сценарии, библиографията ѝ съдържа четири фикционални романа и три мемоара, всеки един от които се е превърнал в бестселър, и недокументиран брой сценарии на филми и пиеси. Като се вземат предвид и над 40-те ѝ появи на големия екран, както и над 40-те ѝ роли в телевизионни продукции, един извод става неоспорим: Кари Фишър беше една от най-продуктивните артистични личности на лицето на Земята през годините си на този свят.
Както виждате, дотук не съм се спрял над конкретни роли на Фишър – да, освен в „Междузвездни войни“, тя прави впечатляващи роли и в редица други филми като „Хана и нейните сестри“ и „Когато Хари срещна Сали...“. Решавам и да запазя мълчание по отношение на многото ѝ интимни връзки – да, само година преди смъртта си тя хвърли бомбата, че през 1976 година е имала тримесечна афера с Харисън Форд, и отделно от това е била свързвана с певци и актьори, както на нейната възраст, така и много по-млади от нея.
Причината е, че това не е биографичен профил на Кари Фишър – такъв спокойно би могъл да се превърне в академичен труд, а не в кратка медийна публикация. Случките от нейния живот като тази от 1985 година, над която се спрях, са твърде много, за да бъдат преразказани, анализирани или претеглени. Дори няма да навляза в подробности относно произхода ѝ и взаимоотношенията ѝ с родителите ѝ, певецът Еди Фишър и актрисата Деби Рейнолдс, която почина ден след нея преди почти година.
Вместо да описвам детайлно добре документирания ѝ личен живот или огромната ѝ филмография, предпочитам да хвърля повече светлина върху това, че освен всичко това, тя беше автор, сценарист и забележителен човек на изкуството.
Фишър беше и модна икона – кой би могъл да забрави плитките ѝ, стегнати в кръгли кокове, от първите „Междузвездни войни“, или пък сексапилният ѝ костюм на робиня от „Епизод VI: Завръщането на джедаите“? Имитаторки и фенки напомнят за нея и за култовите ѝ екранни изяви като принцеса Лея всяка година, а изключително забавните пародии на външния вид и на екранното ѝ поведение са безброй.
Този месец ще я видим за последно на големия екран в най-емблематичната ѝ роля и от изключително позитивните ранни критически отзиви за „Междузвездни войни: Последните джедаи“ личи, че финалната ѝ екранна поява като Лея ще ни донесе страхотни и паметни моменти с нейно участие.
Както казах и в самото начало, Кари Фишър не беше светица. Но с драматичния си личен живот, изключителната си продуктивност в артистичен аспект, винаги величествения си вид и с многото си таланти, в колективната памет на всички ни тя завинаги си остава истинска принцеса.
Прочетете още:
- Изгубеното изкуство на коледния филм или защо вече не правят хубави коледни класики?
- Три дами, един „Оскар“ – и то не за главна женска роля
- Суперчовек или супер секси - Хенри Кавил е и двете!
