Хей ти, който и да си, каквото и да правиш – слушай сърцето си. То никога няма да те подведе. То никога няма да те подмами. То никога няма да те използва. То никога няма да ти се подиграе. То е шансът ти да не се проиграеш. То е най-верният приятел. Сърцето, което не е създател.

Сърцето – то поема радостта и изхвърля навън тъгата. Или обратното. Сърцето – нежно – сърце на жена. Сърце – уж от камък, но всъщност ранено – на мъж. Сърцето не е човек, но по него можеш да познаеш какъв е човекът. Доброто сърце носи наивност. Затова го разбиват всякакви хора, дошли по случайност в живота ни. Идват и си отиват. Обещават ти вечност, а накрая си тръгват. Но дали е случайно? Или и това е изпитание за сърцето?

Сърцето – филтърът, през който минават всички емоции от нашето ежедневие. И щастието. И разочарованието. И еуфорията. И болката. И привличането. И отхвърлянето. И любовта. И огорчението. И страстта. И омразата.

Снимка: iStock

Изобщо – всичките видове трепети минават през него като пясък през процеп на сито и остават там. Сърцето също има памет. Някои сърца са злопаметни, други лесно забравят. Някои помнят всяка своя рана и трудно прощават. Други – тъкмо обратното.

Говоря за сърцата ни, а всъщност говоря за нас самите. Използвам тая метафора, за да се гмурна по-дълбоко в същината ни като хора. Ние не сме само отделни индивиди, които ходят на работа, ядат, перат, попадат в задръствания, ядосват се, готвят, гледат често телевизия и рядко четат книги и правят какво ли още не. Ние не сме само това, което представляваме като личности. Ние не сме само ЕГН-та и далеч не само това ни отличава един от друг.

Отличават ни сърцата ни. Чувствата, които циркулират вътре в тях. Отличава ни чувствителността им (ни). Отличава ни потребността от емпатия.

Емпатия? Може би твърде сложна дума? На български – съчувствие. Най-важният фактор за това какво е сърцето и оттам – какъв е човекът, който го носи – умее ли това сърце да съчувства. Състрадателно ли е? Или е сърце вкоравено като крайшник от стар хляб? Или е сърце, което е забравило как да обича, защото самото то не е било достатъчно обичано. Сърце смразено ли е и може ли нечия топлина да го размрази? Разбира се, че може. Топлината, която идва от правилния източник. Сърцето, създадено да тупти в унисон с твоето. Има го. Съществува. Заслушай се и ще чуеш как бие...

Чуваш ли го?

Снимка: Istock

Още от Росен Карамфилов:

• Ако можехме да изхвърлим лошите мисли в морето
• „Бащата” - един филм за живота и сладостта от него въпреки всичко
• За красотата на българския език и злоупотребата с чуждиците
• Да си добра майка е мисия за цял живот
• За любовта и нейните отражения
• Коронавирусът - враг номер едно на психиката