Илиaна Смилянова
Какво значи да обичаш себе си?
Наскоро с едно момиче си говорехме за любовта. За несподелената и споделената любов. И тъй като в една връзка можеш да дадеш само онова, което имаш, му казах колко е важно човек да обича себе си. Тогава то развълнувано ми зададе въпроса: А какво всъщност означава това?
И уж знаех отговора, че даже й го дадох... А въпросът остана да звучи в главата ми дълго след срещата ни.
Затова го зададох и на мои приятели. И тъй като, както е казал Дънов, обединението в Любовта прави силата, ето някои от отговорите:
„Грижа.” (Деси) Един от най-повтарящите се отговори. Напълно съгласна, аз си пожелавам и безгрижие, поне от време на време.
„Да се обгрижваш.” (Мишо) Аз се моля да помня и че съм обгрижена свише.
„Аз нямам ясен отговор, но съм доста подозрителна към твърде всеотдайното самообичане, което се пропагандира като интензивно занимаване със себе си и щедро потребителско самоугаждане.”( Анна) Хмм... Замислих се колко ли често правим опити да подкупваме с вещи себе си, защото не си даваме достатъчно внимание и любов...
„Да приемаш недостатъците си без вина, да удовлетворяваш потребностите си и да балансираш добре между своите и чуждите. Да се грижиш за здравето и хармонията си. Да се развиваш в различни сфери, в които имаш потенциал. Да си създаваш радост.” (Мариана) Радостта винаги е знак, че сме на верен път.
Говорим си за...
„Да опитваш да се чуваш и чувстваш, да си вярваш, да си се доверяваш, да се избираш, да не си се лъжеш, да си казваш какво ти е, да не се криеш от онези болезнени емоции като тъгата и гнева например. И да не се срамуваш от себе си, когато си тъжен и гневен, да си даваш време да поплачеш и после да се пращаш на кладата заради това, че не си съумял да бъдеш щастлив. Да си имаш граници, да не се претрупваш с приятели, които не са в същото времево измерение като твоето. Да можеш да си тръгваш, да оставаш, да си прощаваш, да се награждаваш… Ей такива неща си мисля, когато отнякъде някак ми изникне този въпрос. Мисля си и за това, че всичко си губи смисъла, ако е само студена декларативна словесна демонстрация, която повече наранява и е по-малко наистина обич.” (Сашка) И във връзката със себе си, както във всяка стойностна връзка, са нужни не само думи, а и дела.
„Според мен да обичам себе си е равностойно на това да бъда честен със себе си!” (Весела) Всъщност така и започва всяка истинска и трайна връзка – с честност.
„Много сложен въпрос. Хем да изпълняваш всички обязаности към своята душа и тяло, хем да не изпадаш в крайности като хедонизъм, духовни крайности...” (Виктория) Крайностите са насилие. А да не се насилвам поне за мене беше важна стъпка в себеобичането.
„Да бъдеш истински със себе си и собствената си истина за нещата. Да се грижиш за душата и тялото си.” (Светла) Колко е важно да не забравяме тялото – че без него сме бездомни на тая земя.
„Да обичаш себе си означава да приемаш и харесваш себе си такъв, какъвто си, толкова много, че да обичаш всички и всичко около себе си безусловно!” (Виолина) Отлична представа. И същевременно доста „висока топка”...
„Да не отлагам себе си за после.” (Кремена) Напълно съгласна. Макар че и често се припираме да правим неща, за които още не сме готови.
„Да се самоуважаваш и обичаш ежедневно.” (Лучия) Да не се обичаме само по празници.
„Да следваш Душата си...тя знае най-добре. И да вярваш, че онова, което е, е най-доброто твое.” (Калина) Верен ориентир. Добре е и ние да подкрепяме душата, че и тя има нужда от нашата опора.
„Да бъда мъдра майка и мъдър баща на себе си. И свободно дете на себе си.” (Мадлен) Бих добавила само - и верен приятел. Че „има приятел, по-тесен и от брат” (Притчи 18:24).
„Да се възнаграждаваш, но и да си прощаваш. Да уважаваш всяка форма от съществуването си, да си позволяваш да научиш нещо повече, да градиш и да не си жесток към себе си, в случай на грешки...” (Мариана) Милосърдието е важен ключ във всяка проява на обич. А понякога и да се лишаваме от нещо може да е израз на любов към себе си.
„Да случиш със себе си.” (Елена) Ние случваме със себе си, когато приемаме предизвикателството да случим себе си, да се себесбъднем...
„Да обичам себе си е равно на това да поставям любовта към Бог в основата. Толкова повече се обичам, колкото по-малко безпощадна съм към себе си. Безпощадно честна, да, ала не и минаваща като валяк през себе си, заради мними или реални прегрешения. С други думи - помирена с тъмната си страна, топло прегръщаща я (това я разтапя и така тя неусетно минава на светло).” (Нина) Да бъдем и обичащи, и устойчиви към тъмната си страна. Защото „дяволът може да бъде победен само с любов” (С. Н. Лазарев)
„Ще питам Рози, котката ми. Тя със сигурност знае.” (Варвара) Със сигурност доста неща можем да научим всички ние от Рози...
„Да приемам себе си с всичкото си. И когато се погледна в огледалото, да не виждам само отражението, а да се вгледам в себе си и да стигна до душата си и да си кажем двете истините, без заобикалки. Да обгрижа и тялото си с много любов,че то без него таз душа няма как да сбъдне мечтите ми! И с поклон и благодарност към уникалността на природата/Бог да се усмихна на изгрева, любимия, децата, семейство, приятели и да го живея живота си!” (Цветана) Да си живеем живота май се оказва едно от най-трудните неща...
„Да се (о)познаваш, да се приемаш, харесваш, да си вярваш, да се вглеждаш, да се слушаш, усещаш, сбъдваш леко и с любов, включително към околното/околните. И да не забравяш и за миг откъде идваш и къде ще се върнеш.” (Ани) Любов е и да помним, и да се опомняме.
„Когато се обичам, живея отвън и всичко е възможно...Започне ли да не ми достига любов, се озовавам в килията и светът се смалява до тясна пролука.” (Аксиния) Как познава всеки от нас това смаляване и как след всяко излизане сме по-близо до сърцевината си. И по-устойчиви към безлюбието.
„Никога не можах да си отговоря на този въпрос. Всеки опит да дефинирам в какво се изразява себеобичането ми е изглеждал непълен, недостатъчен. Да уважавам мислите, чувствата, желанията, действията си е една по-ясна насока и първа стъпка за мен.” (Ани) Право в сърцето. Защото себеуважението е обратното лице на вината.
„Да умееш да си прощаваш.” (Ралица) Отдавна подозирам, че избавлението от чувството за вина е в това да не се чувстваш виновен, когато понякога се чувстваш виновен...
„Да черпим от своя собствен извор.” (Пепи) Защото той е неизчерпаем, а ползването му го прави все по-дълбок и пълноводен...
„За мен това е като мигането, вродено ни е.” (Иванка) Колко вродени дарове трябва да не забравяме да прилагаме на практика...
„Да притихнеш и се вслушаш в сърцето си с доверие. Да приемаш уязвимостта си и да уважаваш лимитите си. Да се обичаш не по заслуги, а милостиво, като пълноценно Божие дете. Да окриляваш душата си...с грижа...всеки ден.” (Йоана) Да си пожелаем милост към себе си. И да не злословим за себе си.
Защото, какъвто и да си, трябва да можеш да приютиш и другата си половина. И да допускаш да бъдеш обичан. Най-напред от себе си.
И както ни пожелава Кристи: Успешно самообичане, хора!
