Какво не разкри секс скандалът в Холивуд

07.11.2017 12:30

Че все още ни е страх от истината за секса и ни е срам да попитаме, ако перифразирам Уди Алън. И докато ни е страх да си признаем най-неприятните преживявания и ни е срам да изкажем най-приятните, понякога ни е трудно да направим разликата.

Сексът е нагон, при това силен, определящ ни като личности и избор. Също така и като обикновени човешки същества. Независимо от това къде в скалата на успеха се определяме.

Сексът е част от нас, независимо дали е от „правилната страна“ на медала или от тази, която обществото ни приема като такава.

Сексът е начин, по който се изразяваме. Необходимост не само за нас, необходимост да я случим с друг. В главата си само или с тялото си.

В момента на този акт, точно и само в този момент, ние имаме правото, силата и волята да бъдем такива, каквито сме. Трудно ми е да повярвам в идеята на чистото изнасилване, освен ако не е наистина само от позицията на ултимативна сила и нейната грубост. Но и да попаднем в тази позиция значи, че сме избрали по някакъв начин да бъдем в нея.

В сексуалния акт участват двама (за улеснение на примера) и те имат възможност да променят или проведат нещата по начин, който да е личен избор. Да дадат или да стигнат точно до там, докъдето са решили. Можеш да влияеш с глас, решения, думи, поведение.

Властта има силата да подчинява, така е. Дали е работодателят, звездата Спейси или Хофман, продуцентът Уайнстийн – те имат тази аура, която ще ти помогне най-вероятно да имаш закрила или роля. Но и ти участваш, нали така? Ти си бил на тези купони, в тези хотели и в тези филми. Е, кажи „не“ де. Тези хора, точно защото са високо, са и твърде уязвими. Достатъчно бързо падат от пиедесталите си, както виждаме през тези дни.

Питам се защо тези младежи, актриси и днешни звезди не казаха „не“ навреме или не вдигнаха скандала, когато ги болеше?

Имам основен проблем с тази давност на признанието. Изкривяването на спомените и субективизирането им не е достатъчно основание нечие име да бъде сринато.

Не вярвам, че Майкъл Джексън е бил педофил. Въпреки огромния брой упражнения в тази посока. Моето мнение е, че е обичал децата по хубавия начин. Това избрах да мисля от това, което зная за Джако е, че е човек, останал в сферата на детството, което му е било отнето.

Ако #metoo бъде наистина честен, ще включи много жени, които са били изнасилвани в дома си от собствените си съпрузи. В многото нощи и многото пъти, когато изобщо не им е било до секс, но са изпълнявали задължения. Както и обратното – говоря и за мъжете, задължавани да ги изпълняват.

Когато сексът се превърне в работа, път към кариера или договор – защо обвинявате другия? Били сте част от този акт и приемете, че скъсването с това лично съучастие 30 години по-късно някак не е съвсем чисто, нали? Независимо дали иде реч за брак или кариера.

Сексът като упражнение във власт и притежание е власт и притежание, ако някой се съгласи да бъде притежаван и използван. Срещу съответните облаги.

Ако тогава това е било така, какво променя нещата сега?

Холивудските продуценти, звезди и като цяло власт-имащите, ще бъдат по-внимателни. А това означава ли, че хората, които се издигат чрез секс, ще бъдат по-пасивни? Съмнявам се.

Сексът е нагон, естествен, нормален, вечен. Ако някой иска да обзаведе собствената си кариера или живот с облагите му, няма правото да протестира доста след това. Защото вече прилича на реваншизъм и лов на вещици.

Всеки и винаги, независимо колко е слаб физически, може да постави границите и да извика достатъчно силно, че нещо нередно се случва. Да го каже и докаже навреме. Защото вярвам, че възпитанието на децата в Европа и САЩ е достатъчно еманципирано да си дават сметка какво се случва. А за възрастните хора нямам никакво извинение.

Хофман, Спейси, Джако, Джордж Майкъл и всеки, жив или не, на комуто се случва всичко това, е човек. И като мен и вас има своите зависимости от секса и неговата най-хубава форма – споделеност в взаимност.

Не вярвам на жертва, която търпи и се самооправдава дълго време, че е такава. Значи е създала насилника.

Чистите пътища в областта на интимното и кариерата обикновено не се пресичат. Така мисля. А ако се пресекат – избираш едното или другото.

Това, което не ми стана ясно в секс-скандала в Холивуд, е – къде е границата между личната облага и личното достойнство.

Кой, какво и защо накара тези жертви да мълчат, когато им беше времето да говорят, е важен въпрос. Очаквам и какво ще кажат сега Кевин Спейси и Джъстин Хофман. Време е те да говорят. Лично и по същество.

Още от Ива Дойчинова: