Пишем в колонката на известните за моя радост само хора, които са познати с професиите си, т.е. с труда си. Хора, които можеш да свържеш с това, което вършат и най-вече, които обичат работата си. Привилегия е за мен да съм сред такава компания!

Напоследък често ми се налага да давам интервюта, в които да разказвам за новата ми детска книжка, но не можете да си представите колко усилия ми коства това да отговарям на странични въпроси и измислям нещо „по-интересно“ извън тази тема. Някои медии отдавна са наложили промиването на мозъци и за тях няма интерес да я отбележат, ако не е жълта и скандална, и ако си говорим за това, което е повод да започнем разговор.  

Какво жълто да търсим в написването на детска книжка, кажете? Освен, ако нямам бебе и то не я е наакало.

В днешно време, ако не подплатиш с гръмко заглавие и интересни факти продукта, който предлагаш трудно ще стигне до хората.

Проблемът с фалшиви новини и подвеждащите заглавия е голям. Радвам се, че все повече медии като Нова телевизия и други предприеха кампании, за да запознаят хората с него. На фона на този смут, който създават и потърпевшите от него, моите терзания са нищожни. Но в очите ми са значими. Защото фалшивата реалност изгражда фалшиво обществено мнение, а то ме вълнува, когато засяга труда ми и личното ми равновесие.

Искам да живея така, че да няма какво друго за мен да пишат медиите освен за работата ми.

Това, разбира се, не значи, че водя скучен живот. Понякога, когато се видим вечер с приятелка, времето не ни стига, за да си разкажем как е минал дори само този един-единствен ден, с колко емоции е изпълнен и колко дълъг ни се е сторил. Така, както на повечето работещи майки.

Известността не ми носи нито радост, нито бреме.

Но ми дава възможност да споделя това, което искам с вас. За мен то е свързано с труд. С любов. Свобода. И смисъл. Друг е въпросът сред толкова гръмки заглавия и украсени реалности как го приемате.

Пишете на Светла Иванова на edna@netinfo.bg.