Какво да направиш, когато той си тръгне?

26.02.2018 11:59

Нищо. Това е краткият отговор и още по-краткото встъпление в тази тема. Кой си тръгва, ти или той? Той. Ок. Тъпо е. Тъжно е.

Сякаш целият ти свят потъмнява, сякаш целия ти свят се разпада, особено, ако той е този, с когото е бил свързан целият ти свят и ако той е този, на когото всичко ти си дала. Или не.

Може просто да ти е направил услуга, като си е тръгнал. Нали знаеш, че всичко, което ни се случва има защо да ни се случва и щом ни се е случило, значи така е трябвало да стане.

Да, знам, че когато се случи на теб, всичко казано по случая е просто сухо философстване. И според теб, никой не знае какво ти е. Сигурно не ти е леко.

Има всякакви връзки и различно приети краища на тези връзки, но тъгата е това, което често посрещаме, когато изпратим някого.

Тъгата идва след загуба. Загубата носи тъга.

Защо си тръгна? Защо го направи? С какво съм го заслужила? Какво ми е? Защо го изпуснах? Знаеш ли как ме нарани? Какво направих? Какво не направих?

След, като той си тръгне остават въпросите. Сълзите и сополите също.

И знаеш ли кое е нормално?

Сега внимавай. Да си изживееш тъгата. Това е нормално. Да не я потискаш и да не се опитваш да я заметеш с разни приповдигнатости. Просто мини през това. Изстрадай си го, не го заобикаляй. Не бягай от него. Мини през него. Ще понесеш щети, известно време няма да виждаш нищо освен болката, освен тъгата, ще си слаба, няма да си за пред хора, ще те е страх че не си за пред хора. Но това е положението. Любовта ни прави слаби, не силни. Болката ни прави силни. След това идва силата. И колкото и да е непоносимо „сега“ винаги идва после.

И сега идва ред на „напусналия“ Чудиш се, как да обработиш отношението си към него. Нека ти кажа, какво е препоръчително да направиш с „напусналия“. Нищо. Просто го остави.

Знам, че е гадно и понякога безсилието те кара да изискваш, да чакаш отговори и да смяташ, че си заслужила да знаеш защо и как? Защо ли? Защо така е решил. Той те е зарязал, махнал се е, а ти още го дъвчеш и още не го пускаш. За какво ти е това тегло? Айде не се унижавай и не се навирай там, където са ти казали, че нямаш място.

Момиче, изправи се. Поизтупай се. Поеми си въздух и направи една крачка напред. Не назад. Напред.

Не искай нищо от него. Ти не си направила нищо. Той е направил нещо, което си е негов промблем, негова дилема, негово действие и негово решение и последнствията са си за него. Не тичай след него да му обясняваш каква грешка е направил. Айде, не го спасявай чак па толкова от самия него. Не искай да ти обяснява, не искай да ти се извинява, не искай да ти затваря вратата, когато си тръгва, защото не си малка да станеш и сама да я затвориш тая врата. Сама реши ще я треснеш ли, или ще я затвориш тихо. Ти затвори.

Той си отива. Ти оставаш. Не сама, а без него. Не без смисъл, а със себе си.

И не забравяй. Не можеш да накараш някой да стои, да те гледа, да те обича, да те чака. Да не си тръгва.

Вижте още от Симо Колев:

Пишете на Симеон Колев на edna@netinfo.bg.