Каква баба бих искала да стана

Предполагам сте чели от онзи тип писма, в които възрастни дами оставят съвети за бъдещото поколение. Или баби казват на внучетата си най-общо, че целият им живот е минал в чакане, вместо в преживяване. Така де, за да не допускат същата грешка.

И наистина е добре да попадаме от време на време на някое такова писмо, ако то ще ни накара да станем малко по-осъзнати днес.

Водя йога практики на една много специална група от симпатични дами в трета възраст. Нямате си представа какво удоволствие е общуването ми с тях! Сигурна съм, че харесването е взаимно, защото го усещам и получавам като внимание и благодарност при всяка среща. Мъдростта, доволството и зарядът, които ми дават е много повече от това, което можете да си представите.

Една от тях, моя приятелка, често ми казва да отделям повече време за себе си, да си лягам по-рано, да не се преуморявам толкова… докато самата тя не спира да го прави. И то как! Постоянно е ангажирана с нещо - грижи се за другите, взима-гледа-води внуци, готви, чисти, ходи на йога, та дори ми предлага и на мен помощта си. И въпреки заетостта си, сигурно равна на един работещ по 12 часа човек, никога не съм я виждала без грим и прическа, без изрядно поддържани нокти и лак.

Много често пътува – Бали, Сицилия, Франция… Според мен единственото време, когато стои на едно място с размери постелка за йога, е часът ми. Тази дама и всички останали, които идват в часовете ми и полагат грижи за себе си, ми изглеждат щастливи. И ключът според мен е именно в това – че не се спират!

И си мисля - защо да се спирам аз? Как ще се насладя на почивката ми, ако не работя много? Как ще правя щастливи другите, ако не се грижа постоянно за тях? Та не е сладката умора част от удоволствието? Разбира се, балансът е важен. Ако всеки ден ходите в ресторант, та дори да ядете „домашна “ кухня няма ли да ви липсва уюта вкъщи и вкусните гозби, излезли точно от вашите ръце, направени по рецептата на баба ви, или накарали ви да импровизирате дори в кухнята? Не сте ли щастливи, когато приятелите ви харесват да ви идват на гости, любимият ви си оближе пръстите и ви благодари с любов, а децата ви поискат допълнително?

Една от бабите, написала такова писмо, казва в началото му: „Чета повече и чистя по-малко. Седя в градината и се любувам на гледката, без да се тормозя за плевелите“.

Моята баба почти не четеше, но беше много чиста жена и ми разказваше най-невероятните истински истории. Другата пък си я спомням все в градината. И съм сигурна, че това й доставяше огромно удоволствие. Имаше най-красивите цветя, най-китния двор и най-сладките плодове и зеленчуци в градина без плевели между тях. И по-приятното - в чистенето, готвенето, плетенето и плевенето можех да се включвам и аз! Моите баби ме възпитаха на труд и радост от работата.

А когато вършите една работа, е важно какво влагате в нея.

Така например, ако гладите чорапите и чаршафите вкъщи, защото ви е приятно, когато ги ползвате, е едно, но ако си мислите, че си губите времето, по-добре не го правете. Аз харесвам да върша всякаква домакинска работа и понякога не използвам миялна машина само, за да се насладя на миенето на чинии сама или с дъщеря ми. И ви го казвам съвсем сериозно!

Ключът на щастието е да откривате забавлението, доволството и насладата във всяка работа.

Същата тази чужда баба казва, че не пази любимия си парфюм за специални партита, а си го пръска и до магазина, и едва ли не и когато изхвърля кофата с боклук. Ами права е жената. Ако чакаш на тази възраст да те поканят на някакво специално парти – може и да не дочакаш и парфюмите ти да си останат също за поколенията - само че с минала трайност. И аз си признавам, че винаги имам един парфюм, който не използвам всеки ден. Но го слагам всеки път, когато искам да се почувствам специална, което често е просто вкъщи. Какво по-приятно от това децата ти да ти кажат „Мамо, ухаеш прекрасно!“ или мъжът ти да се обърне след теб.

После писмото продължава с: „Използвам финия порцелан и кристалните чаши за всяко специално събитие – да свалиш килограм, да успееш да отпушиш мивката, да видиш първия цъфтеж на амирилиса.“

Не искам да намесвам отново възрастта, но ако човек е на 80+ да кажем, предполагам, че социалните му активности и събития, които посещава, не са чак толкова много. Затова е нормално да празнува всеки свален килограм, въпреки че след една определена възраст това не е гордост. Да сваляш килограми, та дори и сантиметри от ръста си е признак на остаряване, в което няма нищо лошо, но чак пък повод да празнуваш…

Моят фин сервиз за хранене е очукан тук-там, но затова пък с удоволствие разрешавам на дъщеря ми да ми помага в миенето му. Всеки ден е важен! И всеки обяд заслужава да бъде красив! Това не означава, че ако имам наследен скъп сервиз от баба ми, няма да го мия по-внимателно. Но не е ли по-приятно да имаш спомена, че всеки ден си пил чай с любимата си баба в него, отколкото да не ти дава да го пипнеш качен на последния рафт или грижливо прибран в кутия? Или още по-зле - да знаеш, че тя го използва само по поводи като отпушването на мивката?

Още преди да се родят децата събирах ръчно изработени стъклени фигурки. Някои от тях са от Венеция, други от други места по света. Когато пораснаха, поискаха да си играят с тях. Обясних им най-вече сантиментална им стойност и ценността в ръчно изработеното стъкло, но когато ми поискат да си поиграят внимателно с тях им ги давам без свито сърце. Нищо, че на оркестъра ми от свирещи стъклени жабки тук-там му липсва по някоя част от инструментите. Ако искат да продължат колекцията ми, ще си купят нови.

И във витрината ни с „ценните“ вещи не стои само колекцията ми от фигурки или кристалните чаши, а и техните ръчно изработени керамични неща. Всеки труд е ценен, особено този, в който си вложил отношение и любов.

И накрая така и така анализирах цялото писмо на бабата – ето ви го най-отдолу. Някъде беше публикувано със заглавие „Покъртителното писмо на една възрастна дама…“.

Прочетете го, но ви предлагам сами да си напишете вашето. Може би не чак „покъртително“, но искрено. Направете го още сега и не чакайте да остареете. С възрастна невинаги се помъдрява.

И все пак, ако тази баба, която разкритикувах, не пишеше „до Берта“…

Ако тази баба беше вашата, и бяхте получили тези съвети навреме – тогава всичко щеше да звучи по-различно, нали?

А каква баба бих искала да бъда аз? Като бабите ми. Като бабите, които идват в часовете ми и съм сигурна, че не се обиждат да са баби. Защото те са от специалните баби. От тези, които има какво да научиш.

Бих искала да съм баба, за която биха казали: „Правеше всичко с удоволствие“.

Е, не знам дали ще дочакам такива старини, но затова пък ще се радвам децата ми да научат това от мен – да бъдат осъзнати и да изпитват удовлетворение от всеки избор в живота си. Тогава няма как да не станат добри хора, да не работят това, което желаят, и да не изберат човека, в който винаги ще са влюбени.

„Скъпа Берта, Чета повече и бърша прах по-малко. Седя на двора и се радвам на гледката, без да се тревожа за плевелите в градината. Прекарвам по-голямата част от деня със семейството и приятелите и по-малко време в работа. Когато е възможно, животът трябва да бъде сбор от преживявания, на които да се наслаждаваш, а не да изтърпяваш. Сега се опитвам да разпознавам тези моменти и да ги ценя. Не „пестя“ нищо. Използвам финия порцелан и кристалните чаши за всяко специално събитие – да свалиш килограм, да успееш да отпушиш мивката, да видиш първия цъфтеж на амирилиса. Нося хубавото си сако и когато отивам до магазина. Теорията ми е, че ако изглеждам достатъчно богата, по-лесно ще си позволя да напазарувам за 28,49. Не пазя най-хубавия си парфюм за специални събирания, а го нося и когато отивам до железарията или до банката. „Някой ден“ е израз, който има все по-малко място в речника ми. Ако нещо си струва да се види, да се чуе или да се направи, искам да го видя, чуя или направя сега."

Прочетете още от Светла Иванова:

Пишете на Светла Иванова на edna@netinfo.bg.