„Снощи, докато сме на концерт, на една колежка й бяха гепили чистачките... Явно има чистачкомания - пазете си ги!“ съветва една приятелка във Фейсбук.
Малко сняг и на хората пак им потрябваха чуждите чистачки. Ей това не го разбирам – да имаш кола, а да не можеш да си позволиш чистачки. А без кола ще си бъдеш по-добре, щом нямаш пари за чистачките й дори.
Храната е нещо друго. Без нея никой не може. Дори и този, който може без кола и чистачки. Точно затова в магазините трябва да сложат напомнящ надпис над телените шкафчета отвън – „Не оставяйте нищо незаключено! Има гладни!“
Посвещавам цял текст на това не защото ми откраднаха покупките, които бяха само пържоли от местния месарски магазин. Пиша го и не за да се жалвам за постъпки като моята и твоята, които оставяме смело и наивно нещата си (обикновено храна от предния магазин) в незаключено шкафче, а защото почти всеки път, когато отивам до тази верига някой търси нещо откраднато и знам какво му е. Особено неприятно е, когато са лични вещи, то е ясно, че пачки с пари няма.
Разбира се, никой не е помислил за това, че ако нямаш точно 50 стотинки за шкафче, не можеш да влезеш да си развалиш на касата, защото вратата към нея е автоматична и се отваря само за излизащите, а другата води към магазина. И трябва да минеш през цялата навалица с багажа си, да си изчакаш реда за касата, за да си развалиш парите и всичко май се обезсмисля.
Но ние продължаваме все още да се доверяваме. И все още вярваме, че никой не е приритал за нашите покупки, но явно така разсъждават само хората, които си купуват чистачки и се хранят редовно. Забравяме, че има гладни или нагли, които ни гледат и дебнат да изглупим и да си оставим пакетите и чистачките на произвола на съдбата.
Става дума за верига магазини в цялата страна, чиито шкафчета са извън обекта и не са охраняеми. Нямат дори камери за тях. Важното е в магазина да се хващат крадците. Нормално – другото е чужда собственост и на никой не му пука и не носи отговорност за нея. Освен самите нас.
Понякога виждам жени, които се навъртат пред вратите, пушат и си говорят точно пред магазина сякаш няма друго подходящо място за това. Оглеждам ги с недоверие и тайничко ги набеждавам, че те са тези, които следят кой какво оставя без надзор. И най-вероятно е така, защото едва ли са се снабдили с бинокли, ако нямат пари за храна.
Но и аз, като охраната, не се меся, защото не е моя работа, а и вече съм опарена и знам, че някой отнякъде гледа. Но мога поне да ви споделя, преди и вие да се натъкнете на същата ситуация.
Така че, мили хора, не оставяйте безпризорно багажите и чистачките си. Никой не ви е виновен, че нямата в момента на дребно 50 стотинки или време да си приберете чистачките. Другият път намерете. Но знайте, че и това не е гаранция, защото те са се научили да отварят и заключените. Стискайте си нещата до вас и съобщете на касите, че отвън крадат, а вътре поне има камери и може да се уверят, че вещите са си ваши.
И после кажете, че не сме народ за едни пържоли. И в буквалния, и в преносния смисъл.
„Как ще ги стигнем хамериканците?“
Прочетете още от Светла Иванова:
- Каква баба бих искала да стана
- Медицинска или човешка грешка?
- Моите начини да изглеждам умна
- По работата им ще ги познаете
- Молитвата, която сбъдва желания!
- Всяко нещо има своето време
Пишете на Светла Иванова на edna@netinfocompany.bg.
Пишете на Светла Иванова на edna@netinfo.bg.