Илиaна Смилянова
Очите на страха са големи. Но са слепи за истината.
Неведнъж и дваж страховете присъстват в ума и сърцето на всекиго от нас. Те, страховете, хем пазят лозето ни, хем пораждат подривна дейност в него.
Зависи от това дали са основателни предупреждения, родени от интуицията ни, или са плод на неканени гости – болни фантазии, нездраво въображение, неоснователна тревожност, заразяване с чужди неистинни интерпретации на действителността. Всъщност най-вече зависи от това дали ние имаме страхове – или те ни имат нас...
В такова състояние, когато се усетим подвластни на страха от неизвестното, на неоснователна тревожност, която заплашва обективното ни и здраво себе- и световъзприемане, е важно да се попитаме: Този страх, който чука на вратата ми, мой страх ли е? Искам ли да му отворя вратата и да го приютя у дома си или той е нежелан посетител, за когото няма доброволно място в ума и сърцето ми?
В такива моменти е важен балансът в усещането ни за видимо и невидимо. Това, че нещо не се вижда с просто око, не означава, че то не съществува. А това, че нещо невидимо съществува, не означава, че то е заплаха за нас. Защото страховете ни от неизвестното са неоснователна агресия срещу винаги смисленото ни бъдеще.
В целебната система на цветята на Бах лекът за такова проблемно състояние е есенцията от Трепетлика (Aspen).
Наречено от Мехтхилд Шефер „цветето на психичните сили”, то ни помага да намерим сили да се освободим както от страховете от неизвестното, така и от онези страхове, които са неоснователни. Ето как самият Едуард Бах представя това неспокойно, тревожно състояние: Страхове от неизвестното, които не могат да бъдат обяснени или обосновани. Пациентът може да се страхува, че ще се случи нещо ужасно, без да знае какво може да бъде то. Този неясен и необясним страх може да го преследва и денем, и нощем. Страдащите често се страхуват да споделят тревогите си.
Подвластни на един основен физичен закон, страховете ни не могат нито да изчезнат, нито да се създадат от нищото. Но могат да се преобразуват, „да пораснат”.
Хармонизирането им ни помага да се освободим от негативни предчувствия и предразсъдъци, да се придвижим от припознаване – в нещо или някого, към опознаването му. Помага ни да имаме здравословен филтър между външния и вътрешния свят, да изграждаме и да поддържаме здрава пропусклива граница между интимно и споделено преживяване.
Подхранва вътрешната ни сигурност и усещането ни за непрестанна защитеност.
Учи ни да избираме осъзнато кои „риби” да улавяме от необятното море на невидимия свят. За да не попадаме в плен на собствените си таланти и на самоцелното си любопитство към онова, което хем ни плаши, хем ни притегля в опасните си обятия. Помага ни да осмисляме, вместо да си измисляме.
Бидейки дарени с възприемчивост към фините енергии, добре е да не бъдем изострено чувствителни само към неприятностите и да не се превръщаме в негативни пророци, които сами страдат от собствените си сбъднати предсказания.
Нека да си пожелаем да отворим очите си и да прогледнем за нещата такива, каквито са. За да започнем да се освобождаваме от суеверията, лични и колективни, които, освен че поддържат и подхранват страховете ни, ни правят подозрителни и агресивни. И да отваряме вътрешните си врати отвътре навън – а не под чуждо влияние и принуда.
Нашите собствени страхове ни стигат. Нека да не се заразяваме и с чужди. Защото страх лозе пази, но и лозе съсипва.
Сериозни остри и хронични проблеми и заболявания изискват консултиране със специалист.
