Александър Петров
Не се справят.
Най-после ми се случи да живея с момиче. И то не с обикновено момиче, а с личното ми гадже. И под най-после нямам предвид, че винаги съм си мечтал за това, а че най-после щях да опровергая думите на моите приятели мъже, според които „яко“ не била точната дума, описваща живеенето с половинката.
И тъкмо да започна да опровергавам, нещо ме удари в тила. Беше силно и тежко. Точно преди да загубя съзнание се усетих буквално като праснат с чук. Когато се свестих, той все още беше върху мен и нещо ми подсказваше, че ще остане дълго там. Чехълът.
Още на втората вечер от съвместното ни съжителство разбрах, че въпросът „Миличка, какво ще хапваме довечера?“ си има ясен отговор – „Каквото ни сготвиш, МИЛИЧЪК!“ Почти съм убеден, че очите й присветнаха в червено, докато го изричаше. После, по взаимно съгласие, тя ми каза, че ще приготвям вечерята ежедневно, а след като хапнем, пак по мое желание ще ходя да тренирам, за да изгарям натрупаните калории, понеже съм надебелял напоследък.
„Секунда да видя накъде е мусаката…“
Та... да кажем, че приготвянето на вечерята го преглътнах. Само под секрет да споделя, че конкретно в тая връзка предпочитам аз да си готвя храната. Спомням си, когато все още не живеехме заедно, я помолих да ми направи лазаня за рождения ден. Беше под формата на супа. Всъщност сега, докато пиша това, си давам сметка, че може би в онзи момент нарочно е искала да ме наплаши с ужасията, която ми приготви, за да не я карам да извършва подобни героични действия повече. Успя да ме изиграе гадината...
Да ви кажа ли кога разбрах, че живея с истински властна жена? Когато спря да използва директни заповеди към мен. Парадокс, а? Сега ще ви поясня какво имам предвид с няколко примера:
„Така, тези дрехи да бъдат преместени от тук!“
„Това тук да бъде изчистено до края на деня. Да се забърше, залъсне, да засвети!“
Дори в момента, докато пиша, се случва пример! За пръв път, откакто съжителстваме в хармонична идилия, бях оставил простирането на нея. Какво стана според вас?
- Да ми помогнеш малко с простирането, а? Стига лежа с тоз‘ компютър! – каза Луцифер.
- Ама, пиленце, аз пиша сега статия, някой лев да изкарам, да ти помогна за оная чанта, дето я искаш..
- Може и после да се напише тая статия. Сега да станем и да ми подадем ония дрехи!
Ето това е риалити! Само защото е учтива тоя път, ще й ударя едно рамо. Така че отивам да помагам, а заедно с прането смятам да простра и топките си. Така или иначе вече не ми принадлежат.
Изпращайте ми своите мнения, съвети и смахнати истории на имейл petrov.edinbg@gmail.com, както и в Инстаграм @alexdimpetrov
Прочетете още от Александър:
- Какъв е перфектният мъж – отговорът на жените
- Попитахме 10 мъже: Каква е перфектната жена?
- Обикновено има защо жените да крият това, което крият...
- Свирка ли е изневярата?
