Как се доказва алергията при децата

13.04.2019 16:00

Все повече деца са алергични – от мръсния мъздух, храна далеч от натуралната, наследственост, прекалената хигиена (имунната система не се среща с дразнители и не се „научава” да реагира правилно). При постоянна водниста хрема, запушен нос, кихане, безпричинни болки в корема и диария, обриви и т.н подозираме алергия и това трябва да се докаже. В много случаи става лесно и без изследвания.

Наблюдателните родители свързват хремата и кихането с възглавници и завивки с гъши пух, отстраняват ги и проблемът изчезва. Или детето всеки път се връща от старата къща на баба с обриви, явно развива алергия към микрокърлежите на домашния прах. След определена храна малкото получава обриви или разстройство, които изчезват след елиминирането на храната и много други примери. Често обаче причината е неразкрита и е необходима консултация с алерголог и изследвания. Те са два вида: кожно-алергични проби и кръвни тестове.

Най-често използваните (и най-евтини) са кожно-алергичните проби. Върху вътрешната страна на предмишницата се поставят капки от заподозрените алергени и чрез леко повърхностно одраскване алергенът (причинителят на алергията) попада в повърхностния слой на кожата. Ако детето има алергия към дадено вещество на мястото на съответната капка, кожата се подува и зачервява. По големината на зачервяването и инфилтрата се съди дали детето има алергия или не. Тестът се отчита на 15-тата минута, след няколко минути или часове проявите отзвучават. Съществуват и проби, при които алергенът се инжектира в повърхностния слой на кожата или се залепя върху нея за 48 часа, след което се отчита резултатът. По тези начини се установяват алергии към полени, мухъл, прах, животни, някои храни и медикаменти, пеницилин например.

За доказване причинителите на алергии се използва и кръвен тест, но той е по-скъп. Чрез него се установява наличието на специфични антитела от групата на имуноглобулини Е (IgE), които се повишават при алергия към конкретен причинител. За целта се взима венозна кръв и се изследват нивата на IgE антителата срещу съответен предполагаем причинител.

Погрешно е да се смята, че изследванията за алергия се правят само през зимата - за тях няма сезонност. Противоалергичните лекарства могат да компрометират изследванията, затова уведомете алерголога, ако детето приема такива. Те трябва да се спрат преди изследването. Тестовете подпомагат диагнозата, но не са единствено условие за нея. Важно значение имат и клиничните прояви. Приема се, че дадено вещество е алерген, ако детето проявява признаци на алергия към него, а не само, ако тестът е положителен. Лечението е дълго, с подходящи лекарства и, разбира се, изключване на алергените от храната и околната среда, доколкото е възможно.