Експлозии, преследвания, напрежение, препускащи часовници и юмручни схватки – така изглежда големият екран в повечето киносалони през лятото. Блокбъстър формулата, създадена от Стивън Спилбърг през 70-те години на миналия век и ошлайфана до съвършенство през последвалите десетилетия, е модел за комерсиално господство в седмото изкуство.
Драма, обречена любов, фатални болести, социални конфликти и гръмки монолози – така пък на свой ред изглежда сезонът на наградите в Холивуд всяка година през зимата. „Оскар“-овите филми често си извоюват отличията с оригиналност и силно въздействие, но също толкова често са и направени по добре позната формула, също както касовите летни блокбъстъри.
И двата периода създават страхотни условия за създаване на контрапрограмиране, на продукции, които да изпъкнат с различни кинематографични характеристики в съответните сезони. Кървави екшъни като „Дедпуул“ и „Джон Уик“ показаха през текущото десетилетие как жанрови филми от техния калибър могат да излязат през февруари, точно преди наградите „Оскар“, и да регистрират неочаквано високи финансови постъпления именно заради глада на публиката за подобен тип филми в този времеви прозорец.
Още по-интересни са летните „антиблокбъстъри“, на които кралица е легендарната Мерил Стрийп. Вместо динамика, престрелки и летящи коли, нейните летни филми съдържат елементарни делнични сюжети, много човешка топлота и подобаваща за ваканционния сезон доза хумор.
Това не са филмите, с които Стрийп почти всяка година печели номинациите си за „Оскар“, 22 дотук. Те почти неминуемо излизат през зимата, когато по кината тръгват и останалите „престижни“ заглавия от сезона на наградите.
Сценариите на нейните летни филми изискват добра актьорска игра, но не от онзи калибър, който американската Академия и останалите киноинституции награждават със златни статуетки. В летните ѝ роли се съдържа много повече чар и усмивки, отколкото сълзи и гневни речи. А всички знаем, че Академията не обича да поощрява приятните за гледане филми със своя пословичен снобизъм.
Тази своеобразна тенденция в кариерата на Стрийп до голяма степен започва с всеизвестната комедийна драма „Дяволът носи Прада“, която излиза на 30 юни 2006 година, в разгара на филмовото лято. Въпреки пълното отсъствие на екшън или извънземни нашествия, лентата регистрира приходи в размер над 320 милиона долара – почти 10 пъти повече от заложения продукционен бюджет от 35 милиона.
Гръмкият комерсиален успех на филма показва по-красноречиво отвсякога наличието на широка ниша в кинопазара за „антиблокбъстъри“, особено по време на летния сезон, когато салоните са буквално задръстени с касови продукции. Лентата превръща Ан Хатауей и Емили Блънт в звезди и променя начина, по който продуцентите гледат на Мерил Стрийп от комерсиална гледна точка.
Но нищо не утвърждава Стрийп като кралицата на женската лятна алтернатива в киното като „Mamma Mia!”, който излиза точно две години след „Дяволът носи Прада“ и избива повече от 10 пъти бюджета си от 52 милиона долара. Приходите се заковават на 615 милиона, а този път Стрийп катапултира покрай себе си младата актриса Аманда Сайфрид.
Студиото зад филма веднага опитва да стартира процеса по написване и заснемане на продължение, но именно строгите артистични принципи на Стрийп забавят продукцията с едно десетилетие. „Mamma Mia!: Отново заедно“ излезе по кината в цял свят миналия петък и очакванията са да повтори финансовия успех на своя предшественик. За разлика от първия филм, продължението се радва и на широко критическо одобрение.
След тези два грандиозни успеха, Стрийп категорично се превръща в лятна филмова звезда от най-висок комерсиален калибър, при това без да участва в типични екшън блокбъстъри. Летните филми с нейно участие се превръщат в редовно явление – „Джули и Джулия“ през 2009 година, „Любовна терапия“ през 2012-а, „Рики и Флаш: Рокенрол майка“ през 2015-а и, разбира се, Mamma Mia!: Отново заедно“ сега.
Всички тези филми засягат прости човешки проблеми, често свързани с остаряването или родителството. Но вместо да ги свръхдраматизират като „У дома през август“, актьорското упражнение с участието на Стрийп, представено като хиперпатетичен филм с претенции за „Оскар“-и през 2013 година, тези ленти подхождат към темите си с повече хумор.
Неизменен елемент от тях е и качественият поддържащ състав, който обкръжава легендарната Стрийп във всяка нейна главна роля. След като прави страхотна услуга на кариерите на вече споменатите Ан Хатауей, Емили Блънт и Аманда Сайфрид, актрисата прави същото и с Ейми Адамс в „Джули и Джулия“. „Любовна терапия“ пък я събира за първи път на екран с Томи Лий Джоунс, а суперзвездният състав в „Mamma Mia!“ и неговото продължение е на постери и билбордове из цяла България, за да го изброявам и тук.
Успешната „антиблокбъстър“ тенденция отвъд океана е толкова отявлена, че и в британското кино решават да последват така зададения добър пример, но с техните еквиваленти на американката Стрийп – Джуди Денч и Маги Смит. „Най-екзотичният хотел Мариголд“ събира двете достолепни дами на екрана с не по-малко класните джентълмени Бил Най и Том Уилкинсън.
Лентата, по подобие на „Mamma Mia!“, но без всички музикални поп хитове в саундтрака, избива скромния си бюджет от 10 милиона долара повече от 10 пъти. Продължение е поръчано веднага и излиза четири години по-късно, с малко по-ниски регистрирани постъпления, които все пак остават 8 пъти повече от инвестираните в лентата пари.
И в тези два филма доминират зрелите теми за любовта в по-късния етап от живота, представени с намигване и чар, вместо с реки от сълзи и смазваща екзистенциална мъка. Освен това този тип ленти дават възможност и на широката лятна аудитория да гледа на кино висококалибрени имена, които иначе гледат само през зимата във филми, претендиращи за златни статуетки.
Разнообразието е ключов фактор за положителното развитие на който и да е пазар, включително и филмовият. Още по-хубаво пък е, когато се асоциира с качествени имена в професията, свързана с конкретния пазар, каквато е актьорската в случая и каквито са имената на живи легенди като Мерил Стрийп или Джуди Денч. Затова, скъпи дами, за всеки изгледани пет супергеройски филма с половинката, карайте го да изгледа с вас на кино и един такъв „антиблокбъстър“ – печелите вие, печели и киното.
Прочетете още от Георги Петров:
- „Мъжки“ екшъни, които можете да пуснете на приятелката си това лято
- Легендата Майкъл Дъглас на големия екран или как една филмова звезда остарява достойно
- Загадката Бенисио Дел Торо
