Как го правят мъжете

31.10.2022 14:10

Мъжете се познават по жестовете. Несъзнателните, превърнали се във втора природа – подръпването на панталоните преди да седнат, закопчаването на сакото, когато станат, дърпането на стола в ресторанта, поръчката на менюто, след като е съгласувано с дамата, лекото повдигане, ако тя иска да напусне за момент масата, а също и когато се върне.

Дискретно плащане на сметката, отваряне вратата на колата и оглеждането дали шалът или палтото ѝ няма да бъде захапано при затварянето, подаване на ръка, разтваряне на чадър - ей такива дребни нещица, дето ги пренебрегваме даже като ги гледаме на кино, но те остават на подсъзнателно ниво.

Още от Авторите

И ако ги няма, се набиват в очи. Разбира се, в очите на възпитаните дами. Но възпитаните мъже не излизат с невъзпитани жени. Елементарно е.
Не че не съм се опитвала да разбера, че ако не са им казали майките, ако не са го видели от татковците си, ще ходят като посмешища с розАви или ярко оранжеви бермуди, с джапанки из града (ох, или сандалки с чорапкиии), със сакенца, два номера по-малки, нали те да си се харесват.

Веднъж попитах един, достатъчно близък, за да му задам подобен въпрос: „Не мислиш ли, че тези къси гащи с „хавайка“ малко не се връзват на имиджа ти?“, а той се усмихна радостно: „Е, що, така е по-младежко и съм в тренда за лятото!“ Ама не си на 14, нито на 24, на двайсет отгоре си и имаш делови ангажимент, все пак… Спестих си го, най-много да ме беше упрекнал, че завиждам как ще го харесат младите девойчици и ще пърхат около него като пеперудки, за да се селфят… А иначе си се води мъж, пък и не е още във възрастта на вдетиняването. Но – всеки както.

Не упреквам, не съдя, чудя се на акъли, без обаче да се считам за последна инстанция. Смея да твърдя обаче, че разбирам от мъже. Далеч отвъд библейския смисъл, уважаеми. Въпреки че и от него не можем да избягаме.

Мъжете не питат може ли да те целуна, навеждат се да те целунат с риск да отнесат шамар, но винаги улучват точния момент, мъжете знаят не само защо, но и кога, къде и как. Не казват „събличай се“ (Боже, това аз не съм го чувала, но са ми споделяли, кошмарно е), събличат те бавно в процеса на взаимното доверие, усещат се тия неща.

Любовта не е тест, в който да очакваш отговор на въпроси, защото няма верен отговор – налучкваш ли, задраскан си, при това завинаги.

Почти цяла година най-близките ми приятели ми подхвърляха, подсказваха, подбутваха към верния отговор, че един бил влюбен в мене. Не взимах предвид техните думи, аз да не съм на 5 години, че да не усещам такива неща, докато най-после провидях в брауновото движение на въпросния поведенчески показатели, които ме стреснаха, без да ме трогнат и очароват, защото бяха жалки и срутиха отношения, които мислех за регламентирани положително. А аз не обичам свлачища и срутища.

Говорим си за...

Скъпите ми приятели просто напомниха за дадените ми от тях репери, а имаха пълното право да тържествуват „Аз нали ти казвах!“. Сама си намерих системната грешка – мъжете не се влюбват така, не правят така, не живеят така! Мъжете, подчертавам с главна буква. Мъжът заявява намерение, не причаква и не пресреща като пъпчив пубер, мъжът завладява, а не мрънка какво е щяло, но по-добре, че не е станало, ако да би, ама не би. Е аз как да се усетя навреме като не съм предполагала, че имало и такова?!

Обица на ухото, некрасива, но полезна. Ще ми дрънка на кухо, за да се пазя от кухините, всичко е урок. Отдавна съм се научила да правя разлика между мъж и индивид от мъжки пол. Огромна е. И пак повтарям – не съдя и не хуля, всеки както може, слънцето свети еднакво над всички глави, какво има в главите не е негова работа.

Скъпият си разкопчава копчето на сакото, преди да се наведе да ме целуне по умната, според него, глава: „Само да натопя тези рози във вазата и да се преоблека, Скъпа, отворил съм виното да подиша, ти не мърдай оттук, защото…“ Знам защо!