Как да спрем да саботираме себе си

17.06.2019 16:00

„Самосаботаж е, когато казваме, че искаме нещо и след това правим така, че то да не се случи.“ - Алис Корнин-Селби

Знаем добре, че едно е да поискаме нещо, а като че съвсем друго - да го постигнем. Именно някъде по пътя между пожеланието и осъществяването често, съзнателно или не, възпрепятстваме себе си повече, отколкото които и да е други хора или обстоятелства могат да го направят.

За да не се случва това, за да си съдействаме, а не да вървим срещу себе си и „да си подливаме вода“, е нужно да бъдем будни, да не живеем формално живота си. Защото всеки от нас може да бъде будител – но само след като се осмели и успее да събуди сам себе си.

И тъй като въпросите са важна част от пътя към осъзнаването, ето няколко, на които всеки за себе си може да потърси своите честни отговори – за да започне да открива къде на пътя си е, как спъва и насилва себе си (понякога отново и отново), как робува на чужди или свои остарели представи и убеждения:

- Живея ли живота, който искам?

- Повече насилие или усилие има в живота ми сега?

- Какво е съотношението между трябва и искам в живота ми?

- За какво копнея, а не си позволявам? С какво го подменям?

- Кои са моите „успокоителни“, с които се утешавам за всички трябва, които не искам?

- Какво според мен означава да саботираш себе си?

- Как аз най-често успявам да саботирам себе си?

- Ако престана да го правя, какво ще се промени в живота ми?

- Искам ли тази промяна и ако да, какво не ми достига, за да я осъществя?

А ето и някои от Цветята на Бах, които могат да ни помогнат, в случай че възпрепятстваме себе си, като:

... се преструваме на нещо, което не сме – Агримония;

... не чуваме ясно или не следваме гласа на душата си – Зъбна трева;

... прегрижваме другите, а обезгрижваме себе си и така избягваме своите лични предизвикателства – Цикория;

... се пресилваме със свои и чужди „трябва“ и губим радостта и лекотата си – Дъб;

... се омаловажаваме, страхуваме се да се разгърнем, да имаме – Лиственица;

... наказваме се, считаме, че не заслужаваме – Бор;

... не се осмеляваме да живеем пълноценно тук и сега, а се залъгваме с трохи и илюзии от миналото – Орлов нокът;

... не си позволяваме да изпитаме наслада и удоволствие, губим гъвкавостта си – Скална вода.

... живеем живота си според чужди представи, въпреки че осъзнаваме това – Орех;

... не харесваме съдбата си и така й пречим да се осъществи в хармоничен вариант; превръщаме себе си в жертва – Върба.

Често един от основните „саботьори“ е страхът ни – но той може да бъде по-опасен от онова, от което привидно ни предпазва. Например страхът ни от успех често е по-опасен от евентуалния ни провал, страхът ни да не сгрешим отнема спокойствието и спонтанността ни, а и да се осмелим да допускаме грешки е единственият начин да растем и да се развиваме.

Събуждайки се за себe си, осъзнавайки и преобразувайки слабостта си в сила, имаме възможност да надраснем старото си аз, вехтата си представа за себе си и за света, да пораснем – и в собствените си очи. Имаме възможност да съберем смелост и „да избягаме“ от собствения си затвор, от който никой друг не може да ни освободи.

Още по темата: