Типична тегава родителска сутрин: будим децата /трудно,сякаш са в кома/, закуска, приготвяме малките за ясла/градина, бързане, закъснявам за работа…И изведнъж…“мамо, боли ме коремчето“, плач и тотална промяна на плановете. Лекар, преглед, болнични, шефът гледа накриво.
Доста често обаче тревогата е фалшива. Малкото просто е решило, че не му се ходи на градина и е намерило начин как да стане това. Децата често страдат от „фалшиви“ болки, които понякога са психогенни, друг път манипулативни. Какви са причините?
Малките отдавна са разбрали кое е слабото място на родителите – здравето на децата им. И най-сигурният начен за привличане на вниманието е като се оплакват безпричинно. Оплакванията са основен коз при раждане на друго дете /голямото дете е детронирано и търси старото внимание и обожание/, при семейни разправии /така се прекъсват скандалите/, когато детето не иска да ходи на детска градина/училище или просто търси родителска любов и внимание у вечно забързаните родители.
На малките артисти трябва да се прочете приказката за лъжливото овчарче и да се обясни как истински проблеми могат да се игнорират, когато детето прекалява с оплакванията. Но истинска болка /не се преструват/ без органична причина може да има и при емоционални сътресения. Например главоболие и най-често коремна болка. Знае се, че червата са „втория мозък“ и при стрес децата ги болят коремчетата. По същата причина преди изпит много хора страдат от разстройство, гадене, болки в корема.
Малките деца имитират възрастните, и когато в семейството има болни хора, те също започват да се оплакват като тях. Болки в сърцето, главоболие, изтръпвания са взети „назаем“ от бабите оплаквания.
Някои деца имат нисък праг на болка и най-елементарни, физиологични процеси, например малко газове в червата, физиологична перисталтика, леко дразнене в гърлото за тях са повод за сериозни оплаквания.
Понякога е трудно да се различи емоционалното от физическото страдание. Истинската болка обикновено се изписва на лицето на детето, то пребледнява, може да се изпоти, става неспокойно, отказва храна…
Оплаквания и добро общо състояние, жизнено дете, без температура са съмнителни. Ако в такива случаи се предложи на „болното“ дете нещо любимо /занимание или храна/ и то хукне презглава, положението е ясно. Друг маркер за фалшива тревога е дали оплакванията спират през нощта, когато детето спи и отпада ролята на емоционалното състояние.
Колкото и да сте куражлия и да сте убеден, че детето е здраво, то трябва да се прегледа, за да сте сигурни, че не се пропуска нещо. За психогенна се приема болка, за която няма физиологична причина. А това се доказва с преглед и изследвания, понякога дори хоспитализация. Когато оплакванията са хронични и прегледите с изследвания са многобройни без доказателства за сериозен проблем, трябва да се потърси помощ от детски психолог.
