Александър Петров
Получих няколко подобни въпроса на пощата – не знам защо момичетата са решили, че аз мога да дам достоверно предположение, което да се различава от всички мнения, класации и статии по темата, които са се изписали в интернета. Въпреки това аз изчетох голяма част от тях и стигнах до следния извод:
Признаците, по които може да разберете, че мъжът ви не се интересува от вас, са същите, като онези, които проявявате и вие, когато не ви пука за мъжа ви.
…
„Здравейте Сашо,
Според вас какви са признаците, по които една жена може да разбере, че мъжът не се интересува от нея?“
Н.
Скъпа Н., имайки предвид, че признаците на незаинтересованост към някого са едни и същи, независимо дали става въпрос за мъж или жена и взимайки под внимание богатия ми опит на човек, към когото доста дълго време е липсвал интерес, мога да обобщя следното:
Ако имате съмнение дали човекът до вас или човекът, когото харесвате, се интересува от вас, то най-вероятно той не се интересува…
… и колкото и да се опитвате да се хващате за сламки, за да оправдаете безподобното му поведение, тя работата вече е станала.
И нямаше да съм толкова сигурен в думите си, ако нямах следната случка:
Във времето, когато живеех на общежитие, да си хвана гадже и най-вече да го консумирам на спокойствие, беше голямо приключение – най-вече заради съквартиранта ми, който постоянно водеше момичета в стаята и трудно прежалваше вечерите, когато все пак го убеждавах да освободи терена за мен и за момичето, с което тъкмо се бях „сприятелил“.
Тя беше много приятна, хубава, с чувство за хумор. Точно когато хлътнах безвъзвратно по нея обаче, трябваше да замина за Испания по оная програма Еразъм – дето ходиш по света уж да учиш, но предимно пушиш разни неща. И както става в приказките, щом заминах, момичето ми сякаш изпадна в летаргия – не само спря да ми пише – тя спря и да ми отговаря. В малките случаи, в които все пак успявах да установя контакт с нея, за да я попитам дали всичко е наред, тя излизаше средно с три оправдания: „Трябваше да изведа кучето на бившия ми, просто него го няма и няма кой да го разходи, разбери!“, „Бях в библиотеката и нямаше как да говоря“ и „Не съм си чула телефона“
Казвах си тогава „Ех, че е благородна – потъпква цялата си омраза към бившия, за която толкова ми е разправяла… и всичко това само за доброто на кучето! Освен това е ученолюбива и е едно от малкото момичета, които не са пристрастени към телефоните си!“ Така хубаво ми ставаше и такава приливна вълна от любов усещах да преминава през стомаха ми, че и най-малките съмнения, че има нещо нередно в ситуацията, се изпаряваха веднага щом чуех гласа й веднъж на две седмици.
След един подобен разговор с нея се обадих на съквартиранта от общежитието и му казах:
- Човек, мисля да се прибера уикенда да изненадам мойта. Ще ми освободиш стаята, нали?
- А, да. Няма проблем, ама… Сигурен ли си, че искаш да биеш толкова път? – с някакво неловко смущение в гласа ме попита той.
- Да, естествено. Много искам да я изненадам, тя няма никаква представа, че ще идвам.
- Ами, то… тя вече знае, братле.
- Как така вече знае?
- Ами, тя те чува в момента…
- Как така ме чува в момента?
- Братле, по-добре не идвай… сети се сам, не ме карай да го казвам на глас…
Затворих телефона, взех марли, извадих бавно ножа от гърба си, попих и продължих напред.
Това може да се случи на всеки и няма нищо общо с пола – държа да го отбележа, преди да ме обвините, че обвинявам жените за всички мъки по света.
А пък извода… народът го е казал:
„Ако нещо се държи като човек, на когото не му пука за вас, изглежда като човек, на когото не му пука за вас и не ви отговаря като човек, на когото му пука за вас, то най-вероятно това е човек, на когото не му пука за вас“.
Изпращайте ми своите мнения, съвети и смахнати истории на имейл petrov.edinbg@gmail.com, както и в Инстаграм @alexdimpetrov
