Александър Петров
Ееех, Тинке, Тинке, от коя планета се взе ти, толкова прекрасна?!
Това си повтарях денонощно дни, след като се запознахме. Тогава изобщо не подозирах колко близо съм до теорията с планетите.
Независимо дали ми вярвате или не, всички истории, които ви споделям чрез този сайт, са самата истина. Така ще бъде и в този случай, колкото и абсурдно да ви прозвучи това, което ще прочетете...
Все още няма истински доказателства за наличието на извънземни на Земята – всякакви сведения са базирани единствено на спекулации, свидетелски разкази и фотошоп. Разбира се, и аз, като вас в момента, гледах с подозрение на твърденията на хора, които разказват, че са се срещали с представители от Третия вид. Това обаче рязко се промени, когато самият аз се сблъсках точно с такъв представител.
От филмите, които всички сме гледали, знаем, че извънземните са зелени, с големи очи и антенки. Затова срещата ми с Чуждоземеца беше изключително неочаквана. Напук на всички описания, моето извънземно приличаше на изключително чаровно, харизматично и красиво момиче.
Поради естеството на работата ми, аз се срещам с много хора за кратко време и рядко запомням физиономиите и имената им. С нея обаче беше различно. Веднага запечатах усмивката й в ума си. А в дните след първия път, когато се видяхме, прекрасното й име не спираше да кънти в ушите ми – Тинка.
Истинска радост за мен беше, когато тя направи първата крачка, писа ми и разговорът ни нямаше нищо общо с работата. Аз, нали съм срамежлив тип, оставих инициативата в нейни ръце. След няколко дни сладки свалки, тя предложи да се видим. Бях на седмото небе. Преди срещата усещах, че нещо специално ще се случи. И бях прав. Срещнахме се, говорихме си, когато тя ми зададе наглед безобиден въпрос:
- Ти сам ли живееш? – веднага заподозрях накъде вървят нещата.
- Да, а ти?
Отговорът на този въпрос щеше да промени светогледа ми.
- Ами, аз всъщност съм от планетата OGLE-2005-BLG-390L B и в момента съм на Земята, защото корабът ми заседна тук и чакам подкрепление, за да се върна обратното в родното пространство.
- Ко?
Усетих как погледът ми се премрежва и реших, че верно извънземните ме отвличат. В следващия миг излязох от моментния транс.
- Александре, добре ли си, бе? – потупваше ме Тинка.
- Извинявай, би ли повторила това, което каза?
- Казах ти, че съм омъжена, живея с мъжа си и имам дете на 5.
…
Всъщност и това, което ми се причу, и това, което тя реално каза, звучаха еднакво самонадеяно и стресиращо. Тинка не беше истинско извънземно, но разполагаше с наглост от друга планета и говореше на език, който не разбирах. На този език беше нормално да ме загражда омъжена жена с дете. А на изпроводяк, на същия този непознат за мен език, тя все пак ме успокои с думите:
- Спокойно, ти не си лош човек!
- Ах, това извънземно благородство!
Изпращайте ми своите мнения, съвети и смахнати истории на имейл petrov.edinbg@gmail.com, както и в Инстаграм @alexdimpetrov
