Медицината има ясно, категорично становище относно антибиотиците: те спасяват живот, прилагайки се само когато е необходимо, тоест за лечение на бактериални инфекции. При вирусни инфекции не само не действат, но може и да са опасни. Създава се резистентност и антибиотиците спират да действат при упорити, застрашавящи живота инфекции. Затова все по-трудно ще се лекуват менингити, туберкулоза, бъбречни инфекции, пневмонии...
При ковид инфекции е нелогично и медицински неоправдано да се започва лечение с антибиотик още в първите дни на оплакванията. Възможно е да се появят бактериални усложнения, за които е нужен антибиотик, но това става в редки случаи и то след петия ден. Но когато вкъщи има болен човек притесненията са големи: Дали наистина е само вирус, при който не са нужни антибиотици, или е нещо по-сериозно и трябва да се вземат спешно мерки?
Истина е, че понякога клиничната картина е сходна при вирусни и бактериални инфекции и тогава лекарите прибягваме към изследвания, които показват за какво става въпрос. Съветът ми е, ако имате съмнения и за обективна преценка на състоянието, направете изследвания в най-близката лаборатория, те не са скъпи.
Най-бързо ще получите резултат от изследване на кръвна картина с це реактивен протеин (CPR) Той е показател за бактериална инфекция. Лекото му завишаване (2-3 пъти) не означава непременно антибиотик. В такива случаи се взема предвид общото състояние на болния, възрастта, съпътстващи заболявания. Друг показател за бактериална инфекция са левкоцитите (доста динамичен показател) и неутрофилите или гранулоцитите.
Имайте предвид, че до 4 годишна възраст стойностите им са различни от тези на възрастните и ако в референтните стойности няма разграничение по възраст може да се объркате. Особено внимание изискват кърмачетата. Ако няма признаци за вирусна инфекция (хрема, кашлица, зачервено гърло) лесно може да се пропусне бъбречна инфекция, която протича само с висока температура. Затова при всяка висока температура без видима причина при малките бебета се прави изследване на кръв и урина.
Специалистите препоръчват първо да се направи микробиологично изследване на секрет (най-често гърлен и носен) с антибиограма и след това да се почне антибиотикът. На теория звучи логично, но на практика често е трудно приложимо. Самото изследване отнема 3-4 работни дни, които трудно се изчакват с малко дете в тежко състояние. Опитният лекар знае кои са най-честите причинители в определена възраст и кои антибиотици му действат. Изследването е важно при неясни, хронични, „затегнати” състояния.
И нещо за любимата тема на майките – изследване на носен секрет. Някои от децата които посещават детски ясли и градини са с почти постоянна хрема. Да, изнервящо положение... Но родителите трябва да знаят, че изследването на носния секрет е безполезно в много случаи. Носоглътката е открита, замърсена, нестерилна система и в носа почти винаги има бактерии, които може да не са причинители за хремата. И когато се изолират, по настояване на „компетентните” служители в детските заведения се започва ненужно безкрайно лечение, което уврежда лигавицата на носа. Причината за постоянните детски хреми са вируси (не се изолират в секрета) алергия, трета сливица, сухия и топъл въздух в детските заведения, полипи, аномалии в носната преграда, хипертрофия или атрофия на носната лигавица от безразборното прилагане на капки за нос и други.
