Илиaна Смилянова
Болестта не е нещо, с което искаме да се срещнем - не е и нещо, което можем да избегнем, като го излъжем и надхитрим.
Защото болестта (тя всъщност е една, въпреки че й даваме многобройни имена - както здравето е едно) не идва и не си отива случайно, не е нито грешка, нито наш враг, а учител и (колкото и да ни звучи невероятно) приятел, който - често по нелек и болезнен начин, отваря очите ни за онези важни неща в живота ни, които сме загърбили, които си отказваме и за които все не намираме време.
И така, ослепели и оглушели навътре, сме се отдалечили - понякога животозастрашаващо - от себе си, от душата си, от същността си.
Преди да почукат обаче болестта или житейската криза на вратата ни и временно или трайно да се настанят в тялото и у дома ни, ние имаме многобройни подсказки и ежедневни възможности доброволно да търсим и да откриваме какво не ни достига, кое ни е в повече, как обезсилваме или насилваме себе си, за какво сме гладни (телесно и душевно)…
И като прилагаме грижовно и последователно на практика целебните си усещания, да подпомагаме и да увеличаваме здравето си. За да преживяваме неизбежните житейски изпитания и кризи по-леко, все по-осъзнато, с доброволна готовност за промяна и в сътрудничество с душата и съдбата си.
Как можем да оздравяваме себе си - без специален случай, без конкретен повод, нежно, внимателно и постоянно, всеки Божи ден:
► като излизаме навън, на открито, за да си получим “факса” от Слънцето;
► като подбираме грижливо онова, с което храним и тялото, и душата си;
► като помним, че се храним през всичките си сетива, а не само през устата;
► като се освобождаваме от онова, което само отнема енергията ни: стари ненужни вещи, остарели и изчерпани отношения, сковаващи лъжи и заблуди, стари представи за света и за нас самите, информация, която ни прави подвластни и манипулируеми;
Говорим си за...
► като общуваме всеки ден искрено и смело и изговаряме честно своята истина;
► като се учим да отказваме с “не искам” вместо с по-лесното, но често измамно “не мога”;
► като всеки ден се усмихваме искрено на поне един близък и на поне един непознат човек;
► като не “тъчем едновременно на сто стана”, а присъстваме и тялом, и духом в онова, което правим;
► като при нужда затваряме вратите на дома си, но се стремим да не затваряме сърцето си;
► като полагаме усилия, но не (се) насилваме;
► като правим изборите си водени от любов, а не от страх;
► като избираме гнева пред обидата и любовта пред гнева;
► като се прегръщаме всеки божи ден, защото човек за човека е лек;
► като не се страхуваме и не се срамуваме от чувствата и емоциите си, а се учим навреме и уместно да ги изразяваме;
► като не забравяме, че не сме нито по-незначителни, нито по-важни от което и да е друго човешко същество;
► като приемаме изборите на родителите си, но осъзнаваме, че не е нужно да повтаряме грешките им, нито сме длъжни да ги избягваме на всяка цена, защото погрешките също са от Бога и нерядко именно през тях до нас достига светлината;
► като помним, че където и да сме, изгревът ще ни намери, но е добре и ние да правим своите стъпки към него, защото светлината има нужда от нас - да, точно от нас и от нашия верен избор, направен не от страх, а с любов, от разум и от сърце.
Прочетете още от Илиана Смилянова:
- Изборът между любов и страх
- Ненавреме означава бреме
- Пътят към здравето минава през болестта
- С чужди - драг, вкъщи - враг
- Менопаузата - да износим и да родим не друг, а себе си
- На какво ни учи лятото
