Как да чувстваме, ако не умеем да съчувстваме?

06.09.2019 13:26

В Деня на Съединението си казвам така: има смисъл да се държим за ръце, има смисъл да бъдем добри едни с други, има смисъл да си помагаме, има смисъл да се обединяваме. Какъв би бил светът иначе?

Такъв, какъвто го виждам днес - млади хора не отстъпват мястото си в градския транспорт на възрастни. Често пъти, когато видим как бият някого на улицата, изваждаме телефоните си, за да снимаме, вместо да помогнем. Забравили какво означава думата емпатия или казано на български - съчувствие. Тази дума има много съществен корен: глагола „чувствам“.

Бихме ли могли да чувстваме, ако не умеем да съчувстваме? Ако поне веднъж в ежедневието си не станем съпричастни на някого, изпаднал в беда или в тежка ситуация. Ако поне веднъж не отворим сърцето си и не допуснем вътре един сноп светлина, един грам добрина. Виждал съм как хора гледат с презрение просяците, разперили ръце в очакване някой да им подхвърли стотинка. Те с какво са по-малко човеци от богатите например? С какво са по-долу от успелите и работещи, вклинени в системата клонинги?

Тук има нещо, на което искам да обърна внимание. Значението на едната стотинка. Ако хлябът струва един лев, а ти имаш в себе си 99 стотинки, не можеш да си го купиш. Тогава едната стотинка рязко придобива съвсем друга стойност. Без нея оставаш гладен. Ако не си стоял поне два дни в живота си гладен, то как ще оцениш какво е да си сит? Твърде е лесно, когато през целия си живот само си имал. Когато дори е нямало от какво да се оплачеш. Какъв е начинът в такъв случай да разбереш скръбта на нямащите? Може би е именно да направиш опит да се поставиш на тяхно място.

Ето това ме вълнува на тази паметна дата - същинското обединение на човечеството. То би било по-сплотено и по-цяло, ако се държахме повече за ръце, без това да е станало навик. В момента говоря и буквално, и метафорично. Държането за ръце. Стремежът да станем верига от същества, на които им пука. Тъкмо обратното на типичната българска приказка: „Аз ужасно много съм го закъсал, ама пък съседа колко е зле...“

Напротив - трябва да мислим за хората около нас, ако ще и да не са ни близки, ако ще и да не ги познаваме, ако ще и току-що да ги срещаме по случайност. Нека дадем, за да ни бъде дадено. Защото нищо в този живот не е даденост. Обединението изисква усилие, но си струва. Дайте, за да ви се даде, помогнете, за да ви се помогне. Това е моят съвет и той е съвсем искрен. Не го споделям с вас, защото е шести септември. Съвсем не. Благодаря ви, че ме изслушахте.

Прочетете още от Росен Карамфилов: