Най-обичаната, мразената, дискутираната и експлоатираната филмова поредица в историята на киното, „Междузвездни войни“, преминава през поредната фаза от своята еволюция. След новата трилогия от филми, продуцирани от „Дисни“ и пуснати по кината между 2015 и 2019 година, космическата сага в момента е намерила нова ниша за развитие на малките екрани.
Разбира се, за това безспорно спомогна и фактът, че последните три пълнометражни епизода от поредицата бяха посрещнати с преобладаващо негативна реакция от публиката. Видимо беше, че „Междузвездни войни“ се нуждае от завръщане към корените си – но не повърхностно, каквото видяхме в трите филма на „Дисни“, в които за по няколко минути се завърнаха Марк Хамил, Харисън Форд и Кари Фишър, а завръщане към човешките теми в ядрото си.
Именно те липсваха в седмия, осмия и деветия епизод от сагата, в които сюжетът се развиваше без никаква дълбочина, обратите нямаха последствие, персонажите оставаха на архетипно ниво и гениалната музика на легендарния композитор Джон Уилямс кажи-речи единствена извикваше емоционална реакция у зрителите. И именно те са налице в сериала „Оби-Уан Кеноби“.
Естествено, за съществуването му трябва на първо място да благодарим на „Мандалорианецът“ и неговите създатели Джон Фавро и Дейв Филони – без тяхната продукция да предизвика фурор и да покаже, че серийният формат на малък екран е оптимален за развитието на „Междузвездни войни“ на този етап, до създаването на „Оби-Уан Кеноби“ вероятно нямаше изобщо да се стигне. Но сериалът вече е реалност и ни връща назад във времето с нещо повече от носталгия.
Действието му се развива в зенита на могъществото на Империята – тъмен период от историята на галактиката, в които джедаите са разпръснати, безпомощни и системно издирвани, а злодеите на поредицата са на върха на силите си. Главният герой е едноименният известен джедай, обезсмъртен от великия сър Алек Гинес в оригиналния филм „Междузвездни войни“ и изигран като по-млад от Юън МакГрегър в трилогията от предистории на Джордж Лукас от 1999 до 2005 година.
Протагонистът отговаря на сюжетната атмосфера – Кеноби е съкрушен след събитията от „Епизод III: Отмъщението на ситите“ и падането на Републиката и Ордена на джедаите. Така известното му саркастично чувство за хумор го няма, няма го и приключенския дух, изчезнала е готовността и увереността, с която Оби-Уан скачаше в капани, сигурен, че ще може и да излезе от тях.
На тяхно място се е настанила предпазливост, граничеща с мнителност и параноя. С други думи, митичният войн е сведен до това да бъде просто травмиран човек. Емоционалното му състояние дори почти изцяло го е лишило от връзката му със Силата. Самотата, кошмарите и тежестта на миналото са пресъздадени от Юън МакГрегър с вещината на опитен актьор, който не само владее отлично изразните средства на професията си, но и познава до съвършенство персонажа си.
А в крайна сметка именно това е нещото, което феновете на „Междузвездни войни“ очакваха и не получиха в последните пълнометражни филми от поредицата. В „Оби-Уан Кеноби“ МакГрегър получава възможност да бъде легендарния джедай отново, да се потопи обратно в ролята и естествено да го доведе до следващата фаза от израстването му като герой и личност.
В трилогията на „Дисни“ участието на персонажи като Люк Скайуокър и Лея Органа беше редуцирано до нелепа степен, в която тяхното 30-годишно извънекранно развитие беше обобщено в няколко сцени и последващото поведение от тяхна страна изглеждаше нелогично на мнозина. А изпълнители като Марк Хамил и покойната Кари Фишър заслужаваха пълноценна възможност да развият своите образи не по-малко от МакГрегър.
Но Кеноби е само едната страна на монетата. На другата е не по-малко травмирана личност: неговият бивш ученик Анакин Скайуокър, когото джедаят бе принуден да осакати в дуел на вулканична планета при последната им среща. Сега той вече е Дарт Вейдър, облечен в паметния черен животоподдържащ костюм, с който всички го асоциират, изигран физически от актьора Хейдън Кристенсен и озвучен, както винаги, от несменяемия Джеймс Ърл Джоунс.
Сцените с участието на Вейдър са емоционално ударни и прецизни, каквито са и репликите му. В него виждаме обратната страна на травмата: човек, който е прегърнал мрака в себе си и вследствие на това е по-силен и по-страховит отвсякога, антиподът на Кеноби и резултатът от неговите неуспехи като ментор и джедай. Персонажът е верен на себе си, автентичен и е иконата, която всички познаваме.
Поддържащите персонажи функционират отлично като аксесоари към двете основни фигури и допълват тяхното развитие. Това е ключовото в сериала: сюжетното действие изследва личностите, повествованието не препуска безцелно напред, а актьорите се възползват от предоставените им възможности. С този сериал човечността се завръща в „Междузвездни войни“ или, иначе казано, Силата отново е с „Оби-Уан Кеноби“.
Прочетете още от Георги Петров:
- Момичето, което наричат „следващата Мерил Стрийп“
- Филмовата звезда: Един изчезващ вид
- Деп срещу Хърд и човешките проблеми на една магьосническа поредица
- Момчето, което оживя... и стана мъж: Даниел Радклиф отвъд Хари Потър
- Триумфът на Кристен Стюарт като Даяна в „Спенсър“: И принцесите имат нужда от топлота
