Нещо интересно, което установих – текстът ми на тема „Свирка ли е изневярата“ придоби неочаквана за мен популярност. Оказа се, че повече от 33 000 читателки на Edna.bg не са били сигурни дали свирката е изневяра и са решили да прочетат, за да разберат. Да видим сега дали има хора, които се чудят дали е добре да консумираш чужда жена или мъж.
Ето я и историята…
Не ближи жената на близкия си
Имах едно гадже преди време – много свястно момиче на пръв поглед. На втори поглед пък имаше хубави цици. Чудно ни беше – вече втора година бяхме заедно – свикнали си бяхме на историите и истериите, обичахме да се разхождаме и да ходим на къмпинги.
И така, беше лято и отидохме на палатки. Стъмни се, легнахме си, тя заспа и за малко и аз да заспя, неподозиращ какво ме очаква. Телефонът в чантата й завибрира. Почаках да спре, но палатката продължаваше да се тресе. Мацката изобщо пък не усещаше, че нещо се случва. Беше се изморила преди това. И какво да правя, реших да извадя телефона й и или да затворя, или да изключа звука.
Взех го и с изненада установих, че на дисплея гордо стоеше името „Кольо“. Познавах един Кольо, знаехме се още от детските години, виждахме се сравнително често, даже преди седмица бяхме излизали с него и приятелката ми. Двете лимки в мозъка ми веднага се задействаха, гънката се намръщи, силно подозрение в мен се зароди и тогава…
О!Чудо! Телефонът на спящата сам се отключи с нейния пръстов отпечатък, сам влезе в съобщенията й и намери последното съобщение от Кольо, което гласеше:
„Беше страхотна снощи, кога ще измачкаме чаршафите отново“.
Опитах се да си внуша, че тоя Кольо може да е от някакъв клуб по гладене на чаршафи… или по мачкане. Но веднага след това се сетих за поговорката „Ако нещо мирише на лайно, изглежда като лайно и има цвят на лайно, най-вероятно е лайно“. А в тази изпълнена със звезди омайна и природна нощ, лайното спеше баш в моята палатка. Тогава за втори път тази нощ се случи!
О! Чудо! Телефонът сам се измъкна от ръката ми, разкопча ципа на палатката и абсолютно без никаква подкана от външен фактор се разби в близкото дърво. След това сякаш невидима сила ме качи в колата, оставяйки спящото същество да мачка тревата.
Ще ви призная нещо, за което няма как да сте се досетили. Невидимата сила бях аз. Запалих и тръгнах. Преди да ме помислите за изверг ще ви успокоя, че преди да й пръсна дисплея и панела и телефонът да полети към флората на къмпинга, писах СМС на Колето откъде да дойде да си я прибере. Прибрах се тъжен вкъщи. Признайте, че и на вас би ви било гадно, ако сте инвестирали толкова време в една връзка и накрая ви се подиграят по този начин. И както правя обикновено в случаите, в които съм любовно тъжен, влязох в Edna.bg. Цъкнах в директория „под завивките“ и на какво попаднах според вас? На ето това заглавие.
Изневярата е бунт срещу монотонността, не желание за край на връзката
Ау, как се развълнувах! Скролнах с нервно нетърпение, за да дочета. Оказа се, че колегите са цитирали някаква френска психоложка. Според нея изневярата при жените била проява на автономност, заявка за самостоятелност, а не демонстрация на изтлели чувства, а жените, които изневерявали нямали никакво желание да напускат законните си съпрузи или постоянни партньори – просто искали да се почувстват отново желани, ухажвани и различни.
В практиката си госпожа психоложката била срещала много щастливи хора, които изневерявали на партньорите си, но не с цел да ги наранят или заменят, а просто за да получат глътка свобода. О, Мон Дьо, как ми олекна! Тя, милата, за добро го е направила. Ах, какъв съм егоист! Трябваше веднага да се върна при нея и да й се извиня, докато си посипвам главата с пепел и я поощрявам.
Така и направих.
Благодарение на френската психоложка аз намерих покой в душата си.
Благодаря Ви, френска психоложке!
Когато се върнах при палатката, намерих Кольо да вдъхва самочувствие на приятелката ми, а тя, милата, гълташе ли, гълташе от свободата.
Изпращайте ми своите мнения, съвети и смахнати истории на имейл petrov.edinbg@gmail.com, както и в Инстаграм @alexdimpetrov
Още от Александър Петров:
- Свалки „На кафе“ и айран
- Свирка ли е изневярата?
- Пълната уста на любовта
- Нищо, нищо... колко да е нищо