Ралица Генчева
Когато преди години започнах да живея с по-малко вещи и да пътувам с минимален багаж, една моя роднина ми каза : „И какъв е смисълът, да живееш като бедните ли“?
Така и не ѝ обясних тогава разликата между минималистите и бедните хора.
Знаете ли, че доста от най-богатите хора на планетата са минималисти? Стив Джобс е имал дневна с един стол и лампа, спалня с един матрак и е бил изключително внимателен за всяко нещо, което внася в дома си. Имал е едни и същи дрехи – всички се сещаме за черното му поло, дънки и белите маратонки. Дизайните му са функционални, но изчистени. Минимализмът му спечели не само милиарди долари, а и обожанието на милиони души по света, които се влюбиха в продуктите му до фанатичност. Марк Зукерберг, Айнщайн, Леонардо да Винчи, има още много. Бившият кмет на Ню Йорк, Майкъл Блумбърг, има 6 чифта обувки.
Въпросът е защо хората, които могат да имат най-много, избират да имат най-малко?
Да си беден, означава да нямаш възможност да си позволиш повече материални придобивки. Тогава изобилието ти се струва привлекателно. Мислиш, че „щастие“ значи „повече“, и то повече вещи, повече пари. Много от минималистите обаче, включвам и мен в този списък, са имали период, в който могат да си позволят повече. Могат да си позволят повечето вещи, които пожелаят. И точно когато са се затрупали с желаните придобивки, осъзнават, че не са щастливи.
Излъгали са ни. Ние няма да станем по-успешни, ако се возим в по-хубава кола. Няма да станем по-красиви, ако си купим този нов крем. Няма да станем по-харизматични, ако купуваме всяка нова модерна дреха.
Ние сме жената от рекламата, която завладява всичко по пътя си, но вече имаме всичко необходимо за това вътре в нас. И е време да спрем да го търсим в мола.
Излъгали са ни. „Повече“ не значи „щастие“. И когато имаш повече, го виждаш кристално ясно. И започваш да се питаш дали щастието не е в по-малкото, но истински неща.
Изобилието ни прави най-колебливото поколение, живяло някога. Все по-трудно ни е да правим избори. Купуваме нов телефон и се чудим дали камерата на другия не е била по-хубава, започваме нова връзка и се чудим дали старата всъщност не е била чак толкова зле или дали някъде няма някого по-подходящ?
Губим решителността си, губим стила си. Ставаме еднакви и еднакво нерешителни. Имаме много, чувстваме малко. Изборите са щастие. Всеки път, когато вземем решение и застанем зад него, ние се чувстваме добре, удовлетворени и уверени. Всеки път, когато избягваме да вземем решение, страдаме. Понякога с години.
Аз искам да кажа „да“ само на един човек и да вярвам в любовта за цял живот и отвъд.
Но е трудно цял живот да живеем с избора си – да преодоляваме заедно трудностите, кавгите, да сме заедно в здраве и болест, в богатство и бедност. Трудно е, но точно това значи „избор“. Мислите, че алтернативите ни правят по-спокойни? Напротив, алтернативите отнемат много повече от свободата ни, отколкото изборите. Ако познавате човек, който води двойнствен живот, ще го потвърди. Алтернативите могат бавно да те убием. Изборите могат да ти дадат криле.
Излъгали са ни. Ние можем да бъдем щастливи с това, което имаме, и дори с много по-малко. Излишни дрехи, вещи с лоши спомени, токсични връзки, досадни задължение – отнемат толкова време и място, а какво ни дават в замяна?
Когато се освободиш от старото, идва ново. Толкова е просто.
Въпросът е само един – стиска ли ни?
„Пиша, защото писането лекува. И пишещия, и четящия“, казва Ралица Генчева, за която писането е хоби цял живот. През 2014 г. публикува стиховете си във Facebook страницата “Charly Wilde”, а две години по-късно издава първата си книга „Този път, за да ме чуеш“, която се превръща в любима поетична книга в конкурса „Моята любима книга“. Ралица е автор на книгите „Има ли по-рано от сега“ (2017 г.), „Кой те излъга какво е щастие“ (2018 г.), „Когато тръгвай значи остани“ (2018 г.) и „За Коледа си пожелавам“ (2019 г.).
