Актьорите от Латинска Америка винаги са имали място в Холивуд от изгрева на американската филмова индустрия насам. С нарастващата патологична нужда от политическа коректност във всяка сфера на западното общество, все повече от тях получават шансове да демонстрират таланта си на голямата сцена. И това е един от случаите, в които политическата коректност не е никак излишна, тъй като води до издигането на звезди като Педро Паскал.
Изпълнителят от чилийски произход играе ролята на антагониста Максуел Лорд в „Жената Чудо 1984“, единственият нов филм на планетата, за който се говори по-активно в световен мащаб, макар и да остава далеч от нивата на дискусия и ангажираност, които щеше да провокира, ако беше излязъл по кината във време без пандемия. Това е последната от редица звездни роли, които в последните години превърнаха Паскал в по-голямо име от който и да е друг латино акьор в света.
До 2014 година кариерата му пред камерата е силно ограничена. Поддържащи роли в сериали като „Закон и ред“ или „Добрата съпруга“ със сигурност са помогнали на Паскал да се издържа от професията си и следователно не бива да се пренебрегва важността им лично за него, но нито една от тях не го поставя под светлината на прожекторите, както едно конкретно амплоа от въпросната 2014-та.
Оберин Мартел, принц на Дорн, известен още като Червената пепелянка, е персонажът, който катапултира Паскал в съвсем различна стратосфера спрямо позицията му във филмовата индустрия от преди това. Мартел е сред главните герои в четвъртия сезон от прочутия сериал „Игра на тронове“ – тоест, от времето, когато продукцията на НВО все още беше синоним на съвършенство в телевизията.
Паскал изиграва принца на Дорн с подобаваща доза увереност, категоричност и чар. Представянето му е в пълно съответствие с литературния първообраз на персонажа от поредицата „Песен за огън и лед“ на Джордж Р. Р. Мартин. Оберин Мартел е човек, който има ясна представа за себе си – за силните си страни, за пороците си, за бойните си умения, за целите си и за всички останали аспекти на личността си.
Подобен тип познание на себе си неизбежно прави човек уверен, привлекателен и цялостно впечатляващ. С чаровна усмивка, остроумни фрази и харизматично присъствие, Паскал предава това усещане, що се отнася до Червената пепелянка, и същевременно показва това, което очевидно може да бъде, ако продължава да получава шансове за изява: филмова звезда.
И шансовете в действителност започват да идват. През 2015 година актьорът получава главна роля в хитовия сериал „Наркос“, който бързо заема място в пантеона на попкултурата с впечатляващото си представяне на преследването и падението на легендарния трафикант Пабло Ескобар. В амплоато на агент Хавиер Пеня чилийският актьор продължава да впечатлява в интригуващи, предизвикателни екранни ситуации в продължение на три сезона.
С тези две роли в сериали потръгва и филмовата кариера на Паскал. Предвид деликатната му позиция на изгряваща звезда, той проявява селективност, що се отнася до ролите си, и не приема всички предложения, които стигат до него. През 2016 година той не подминава възможността да работи с носителя на „Оскар“ Жан Иму върху международната ко-продукция „Великата стена“.
В интернационалния блокбъстър Паскал дели екрана с Мат Деймън и редица китайски изпълнители. Макар и лентата да не получава особено позитивни отзиви от критиката, именно партньорството на двамата главни актьори е отличено с комплименти. Химията им напомня на тази на актьорите от редица успешни американски екшъни от предишни десетилетия, затвърждавайки изгрева на Паскал.
Роли на злодеи в хитовете „Кингсман: Златният кръг“ и „Закрилникът 2“ продължават да носят популярност на актьора, както и възможности да блести със зрелищни екшън подвизи по огромните IMAX екрани в целия свят. Наред с това Паскал получава и възможност да работи с имена като режисьорите Матю Вон и Антоан Фукуа, както и с легендарния Дензъл Уошингтън.
Поява редом с Бен Афлек, Чарли Хънам и Оскар Айзък в продукцията на Netflix „Тройна граница“ от 2019 година потвърждава още веднъж мястото на Паскал до големите холивудски звезди на неговото време. Но, изненадващо, роля, в която актьорът почти не показва лицето си, се оказва тази, която го превръща в истинска международна икона.
В края на 2019 година излиза първият сезон на сериала от галактиката на „Междузвездни войни“, „Мандалорианецът“. В него Паскал играе главната роля на антигерой без име и без лице, носещ бляскава броня и шлем, който вярванията му забраняват да сваля в присъствието на други живи същества. Това, разбира се, се случва в изключително редки кулминационни ситуации, но не и преди последния епизод от първия сезон.
„Мандалорианецът“ стана попкултурен хит с въвеждането на Бебе Йода в нашия свят, все по-отчаяно търсещ каквито и да е елементи, около които да може да се обедини и на които да може да се радва. Но малко по-задълбочен поглед над представянето на главния герой показва, че сериалът е много повече от своя очарователен дребен талисман, чиято съдба движи действието напред.
Еволюцията на персонажа на Педро Паскал – закономерна, логично аргументирана, бавна, постепенна и последователна – е основен фактор за художествената стойност на продукцията. Героят започва екранното си съществуване като фантастична версия на Човека без име на Клинт Истууд от прочутата трилогия от уестърни „За долари“ на Серджо Леоне от 60-те години на миналия век.
Непробиваемата му фасада остава налице през почти целия първи сезон и през шест от осемте епизода от втори сезон. Но емоционалното му развитие, логиката зад действията му и желанията му показват метаморфоза на съвсем друго ниво, интереса към която само е подсилен от факта, че мандалорианецът всячески се опитва да бъде безстрастен и зрителят няма достъп до мимиките му.
Паскал очевидно е наясно с тази логическа взаимовръзка – показва го компетентната му игра в ролята, както и слуховете, че зад кулисите на втори сезон се е противопоставил категорично на идеята персонажът му да сваля шлема си по-често. По-суетни или повърхностно разсъждаващи актьори биха се нахвърлили на шанса лицето им да бъде в центъра на повечето кадри от толкова популярен сериал.
Но интелигентността на Паскал и разбирането му на персонажа, който ще изиграе и в трети сезон от сериала, който следва да излезе през 2022 година, очевидно са на по-високо ниво. Това е и финалното доказателство за факта, че актьорът заслужава новопридобития си статут на световна звезда не само с късмет или латино чар, а с интелект и ясна визия за актьорската професия и нейните тънкости.
В България киносалоните остават затворени, заради което „Жената Чудо 1984“ остава недостъпен за онези, които отказват да се поддадат на изкушението да гледат филма в домашни условия онлайн. Но няма съмнение, че когато и да го гледаме, представянето на Педро Паскал ще е сред най-важните елементи от нашето зрителско преживяване. Да се надяваме, че ще покрие високата летва, която чилийският актьор си е поставил през последните години.
Още от Георги Петров:
- Edna филмова икона на 57: За големия Никълъс Кейдж и подценения му талант
- Кралете на киното, които изпратихме през 2020 година
- „Отмяната“: Страхотна Никол Кидман, виртуозен Хю Грант и много, много съспенс
- Лиам Нийсън: железният ирландец с нежна душа
- Шерлок Холмс никога не е бил по-секси в „Енола Холмс“
