Избирам и двамата!

24.10.2018 17:00

„Избирам и двамата“ е реплика от филм. Тема, която все по-често се екранизира в контекста на честността със себе си.

В обкръжението си нямам истински примери от живота, но филмите и сериалите предупреждават, че в духа на нашето време в полето на интимността стои и този казус. И то не в драматичен контекст. А именно от гледна точка на това, че героинята си дава ясна сметка, че да избере „между двамата“ би означавало да излъже себе си. И отказва да го направи. Избира истината.

Темата се появи в три-четири сериала вече като дори не броя филма на Уди Алън Whatever works /Каквото дойде/, защото на него отдавна всичко му е позволено и не винаги посланията му се приемат сериозно. Приемат се с едно: „Амиии, Уди Алън“. И всичко е ясно. По тази тема имаше и един прекрасен испански филм, „Средиземноморска диета“.

Още от Авторите

Спомням си, че тогава го коментирахме с приятелки и макар никоя да нямаше личен опит в това да си влюбена в двама мъже едновременно и те да знаят за това и в крайна сметка да приемат ситуацията, по емпиричен път стигнахме до извода, че въобще не става дума да се разделят нещата на „любов“ и „секс“. Нито дори на онези брачни схеми, които вече са твърде демоде – съпруг тип добро момче и секси любовник.

Това е тъпо и наистина не носи комфорт, а се превръща в драма и за тримата. Построено е върху раздвоение и несигурност. Балансът е изкуствен и дори не е баланс, а прилича на жонгльор, който се опитва едновременно да превърта 4-5 ябълки. Можеш да го направиш за ефект и за определено време, ако си опитен играч в полето на любовта, но в един момент, неизбежно ще изгубиш концентрация и всички ябълки, ще се разпилеят по земята. Всичко построено върху външен, вместо вътрешен баланс, рано или късно оставя неприятния вкус на разпилян живот.

Говорихме си тогава, че колкото и да са добри и чисти намеренията ни, в крайна сметка не сме срещали живи хора, извън филмовите герои, на които да им се е получило. Макар да коментирахме, че в областта на чувствата йерархия няма и най-добрият пример за това са децата ни. След като можеш да обичаш и двете си деца по различен начин, но да ги обичаш истински и отдадено, би трябвало да е възможно да можеш да обичаш истински и двама мъже. Ако така се случи.

Разбира се, на никого не му се иска да минава през деликатния процес на това вътрешно изчистване от обществения договор, че само връзката между един мъж и една жена е морално приемлива. И да въвлича други хора в своята нетрадиционна истина. Но хипотетично е възможно да се случи. Без да си способна да избереш между единия и другия.

Изборът да изоставиш едното в името на другото, може да изглежда като да се откажеш от едната си ръка в името на това да запазиш другата. Как да решиш? Особено ако откриеш, че в тези различни любови, взаимоотношения, характери, намираш пълнота. От когото и да се откажеш, все нещо ще ти липсва.

Избягвам да споменавам ситуацията, в която са замесени един мъж и две жени, защото тази тема е твърде банална и изтъркана вече. Освен това съществува като обществен договор при различни религии и други общества, например онези, които се наричат „полиамор”.

Все още не съществува никакъв формат, в който жената може да избере „и двамата”. Освен в няколко филма и сериали, което ми даде и идеята да повдигна публично темата. И да споделя наблюдението си, че в тези ситуации, поне според сценаристите, жената не е аморална. Напротив, притежава най-високия възможен морал – да потърси истината у себе си. Какво харесва, от какво се страхува, какво я разсмива и вдъхновява, какъв тип взаимоотношения й доставят удоволствие, усещане за себестойност и готовност за отдаденост във връзката. Била тя и в по-широк формат.

Рано е да правя изводи. Само обръщам внимание, че тази тема вече се появява. И тъй като това е текст за истината, предпочитам да го завърша със сентенция на Карел Чапек: „Хубаво е, че истината се определя от действителността, но още по-хубаво щеше да бъде, ако действителността се определя от истината. Най-добри са тези истини, от които действителността може да стане по-добра”.

Още от Михаела Петрова: