Това с глобалното затопляне и повсеместното застудяване да си го обясняват климатолозите. При всички случаи ще му измислят обяснение. На мен обяснение не ми трябва, то, както се казва, не ме топли.
Аз искам да си прибера най-после връхните дрехи и ботите, да обуя новите сандалки и да се вейкат с трите необличани още роклички, дето съм си ги купила още в края на март.
Само че какво искам аз не е проблем на климата зад прозореца. Той си прави каквото си е решил – пере дъжд по прането, което три дни не може да изсъхне на балкона, измитите за Благовещение прозорци са като непипнати от сръчна чистофайническа ръка поне три години, вечер пускаме духалката да се отвърне студеният въздух и се дебнем кой пръв ще се пъхне под завивките, за да ги стопли. Това последното не е баш тъй, щото нали разбирате, обаче метафората си е метафора.
Да, бе, астрономическото лято ей го чак сега се влачи, значи всичко си е наред, през януари и февруари се радвахме, че не сме затънали в снегове и ледове, трай сега, коньо, за топли треви и синьо небе като от коприна.
Климатът и междучовешките отношения уж не си влияят, ама като е смръчкано навън, може и в теб да се смръчка. Аз често се шегувам, че съм хлорофилна, тоест, без слънце не мога. Не че един дъждовен следобед, плавно преминаващ в прорязана от мълнии и гръмотевици нощ, не е прекрасно размазващ от удоволствие с любимия до теб и не ти се иска да съмне и да ти светне слънчицето в тъкмо потъналите в сън клепачи, ама това е друга работа.
Сезонът на големите дъждове не е моят. Тихият пролетен дъжд, ако обича, само за малко да звъни на моята стряха, а не тихо и кротко да се точи цяла неделя. Всички се оплакваме от времето, никога не може да ни се угоди. Сега пустосваме непривично студения юни, след пет дни ще пустосваме адската жега, после ще се оплакваме, че прахолякът е много по-лош от калта, и всичко това си е точно така. И едното, и другото.
Ако в мен вали, какво ме грее, че навън грее слънце. Ако в мен е слънчево до премаляване, тропащият монотонно в стъклата дъжд изобщо не го чувам.
За любовта времето винаги е прекрасно, климатът винаги е най-благодатен, любовта е просто отделно годишно време, което е вътре в нас.
Говорим си за...
Не знам как от дъжда и студа нагазих в любовните ягодови полета, ама всъщност каквото и да правя, въртя, суча и все дотам опирам. Юни е считан за любовен месец, за най-удачния сватбен, тоест в него любовта ще просъществува вечно. Мен тези работи не ме интересуват, любовните неща се случват във всеки един миг, независимо от астрономията, климатологията и всякакви точни и неточни науки.
Любовното време не се съобразява с календара. Любовта разцъфтява през октомври, връзва плод през януари и узрява през юни, сакън някой да предвиди кога ѝ окапват листата и се чупят клоните от снежната фъртуна! Засега отказвам такива аномалии. А щом ги няма в главата ми, значи не съществуват! (Разбира се, че съществуват, но да не ги мислим.)
Сега чакаме лятото. Истинското лято за нашите ширини. И си седим пред нарисуваната камина, и не бих казала, че ни е лошо, духалката си бръмчи равномерно, дъждът си трополи, току бумне някоя далечна гръмотевица, свещите си догарят и сериалът свършва, ще догледаме другите серии утре вечер, ако изведнъж утре слънцето не изгрее жарко още от сутринта, вечерта е подходяща за новата ми ябълковозелена рокля и локвите са пресушени, та да се фръцкам с новите тъмносини сандалки и отидем в лятната градина да потанцуваме под звездите…
Виж сега, смее се Скъпия, ако локвите утре все още са се проснали по тротоара, ще си облечеш роклята, а аз ще те пренеся през тях, все още мога да прескачам локви, скъпа. И ако под звездите ти стане студено, ще те наметна със сакото си. Значи утре вечер ще танцуваме, Юни!
Прочетете още от Маргарита Петкова:
- Всяко време е време за любов
- Паля колата и идвам!
- Не вярвайте на слуховете за мен. Много по-лоша съм
- Любовта ухае на люляк
- Госпожице, не му отпускай края!
