Най-горещият месец, който винаги ще си вдига рамо с август кой е по-горещ, по-авантюристичен, по-любовен, по-морски и по-летен. Лятото човек го носи в себе си. Както зимата, както есента, както пролетта. В душите ни ту цъфтят ябълките, ту падат зрелите круши, ту слана попарва сетните пъпки на розовите храсти, ту вие зла фъртуна, ама си знаем, че сме сезонни като годишните времена.
В януари цъфтят липи, в май ледове ни сковават, а през октомври може да ти се случи най-горещият юли. Никой не те пита. На климата и на любовта никой не може да заповядва, никой не може да ги контролира, каквото е, такова. Приемаш го. Студено е – обличаш се, горещо е – събличаш се. Съобразяваш се и с метеорологичните условия, и с емоционалните – безусловно. Ако не го направиш, твоя воля – мръзни или получавай топлинен удар. Тоест драпай за нечия любов, та да станеш за смях с дантелено рокленце на презрамки сред снеговете, или се опитвай да не допуснеш любовта в сърцето си, увита в протяжни шалове като пашкул посред Горешниците.
И в двата случая контрата е в тебе, ти страдаш, останалите са облечени подходящо за сезона, нали? И този, заради когото развяваш дантелки с нездрав блясък в очите, си е облякъл грейката, нахлупил си е шапката върху ушите и бодро крачи по житейската пъртина. Както и този, дето посяга да свали шаловете и плетените жилетки от раменете ти, е по риза с къс ръкав и летен панталон над мокасините си, а слънцето е полегнало над изсветлялата му коса, можеш със ръка да го докоснеш.
Ако имаш акъл, в първия случай ще се прибереш поне вкъщи и ще топлиш премръзнали пръсти на бумтящата семейна печка, пък ще завъртиш една пилешка супа и ще живнеш, а във втория ще забравиш слънчевите изгаряния от предишни любови, пък ще се гмурнеш в морето на очите, пълни с обещания, които, кой знае, може да не са напразни.
С климата и с любовта винаги е така – непредсказуеми са. Дългосрочните прогнози са най-краткотрайното нещо. Ако някой не го е разбрал, си е само за негова сметка, няма ненаучени уроци. От първи, от трети или от стотен път, научаваш ги, няма къде да ходиш. Казах вече – ще умреш или от бяла смърт, или от слънчев удар. Не физическото ти тяло, разбира се, ама раните в душата зарастват много по-трудно, повече болят и до живот коричката им е толкова тънка, че не знаеш кога пак ще закървят.
Та – умната! С климата и с любовта не се спори. Неопровержими са. Юли си прави каквото иска. Винаги. И ние му се водим по акъла. Ако имаме акъл. Е, оплакваме се от огнените му милувки, ама пък колко е хубаво само по една рокличка и едни сандалки на бос крак! Леко и безгрижно, ленно и ласкаво, гальовно и любовно – под чадъра на плажа или на тротоара, с чаша ледена напитка и с вятър в косите. Или в оранжевите залези, или вкъщи под звездите в широко отворения прозорец, когато уличният летен шум вече заглъхва и предстои кратката юлска нощ, в която, докато мигнеш и небето вече се забелва и ветрецът пропълзява с едва загатната хладинка по тялото ти, та посягаш да придърпаш чаршафа… Не ви описвам сладникави идилии, всеки от вас го е преживявал, преживява го и дай боже да го преживее отново и отново.
Юли е блажен месец. Най-летният и най-любовният. Средата на лятото, когато предчувствието за есен още не се е събудило, гроздовете не са се налели с достатъчна сладост, смокините вече лепнат, морето не ври като чай, всичко е такова, каквото трябва да е през юли. Жарко и ярко, слънчево и звънтящо от щурци и звезди, лят-но. И лю-бов-но.
Уж само една рокличка, скъпа, гъделичка ме усмихващият се шепот на Скъпия, а докато разкопчая тези 33 ситни копченца… Ами те са за декорация, да беше дръпнал ципа на гърба… Юли се смее с всичките звезди в прозореца и се готви да се изниже като мънистата от летния ми гердан. То на Скъпия като му кажеш, че нещо става по-лесно с дърпане… В крайна сметка, на юли му е позволено всичко.
Прочетете още от Маргарита Петкова:
- Коя щях да бъда, ако не ми се беше случил?
- Всяко време е време за любов
- Паля колата и идвам!
- Не вярвайте на слуховете за мен. Много по-лоша съм
- Любовта ухае на люляк
- Госпожице, не му отпускай края!
