Днес страхотният Харисън Форд става на 81! По този повод ви припомняме неговата невероятна история.
В едно от промоционалните си интервюта, дадени по повод излизането на „Дивото зове“, Харисън Форд заяви, че не гледа на зрителите на филмите му като негови лични фенове. Актьорът допълни, че предпочита да разглежда аудиторията си като негови клиенти, които си плащат за услугата да бъдат развличани и ангажирани емоционално и умствено.
Тези думи ви казват всичко, което трябва да знаете за професионалната етика и манталитета на една от най-големите легенди в историята на киното. Харисън Форд винаги е странял от светлината на прожекторите и никога не се е държал като знаменитост. А ако някой има валидна причина да се държи като знаменитост, това е именно той. Всъщност причините са над 9 милиарда и 300 милиона.
Приблизително толкова голяма е сумата от общите приходи от всички филми през кариерата на Форд. Ако великият актьор не бе така избирателен в ролите си и се снимаше с честотата на Самюел Джаксън или Никълъс Кейдж, числото отдавна щеше да е надхвърлило 10 или дори 15 милиарда долара в случай, че Форд бе приел роля в споделената филмова вселена на Marvel, например.
Но Форд не го прави именно защото не харесва светлината на прожекторите. Въпреки фантастичното му чувство за суховат хумор и склонността му към смехотворна самоирония, той не обича да дава интервюта и го прави само когато е договорно обвързан да го стори. Затова и принципно не обича да прави филми, които ще бъде принуден да рекламира в масовите медии.
Ала на таблото за контролиране на гения няма бутон за изключване, както обичаше да казва Дейвид Летърман по време на дните си като телевизионен водещ, и Форд е живото доказателство за това. Как другояче може да се обясни фактът, че човек, който мрази да е център на вниманието, е главно действащо лице в някои от най-популярните филмови поредици в историята на киното?
Хан Соло, Индиана Джоунс, Рик Декард и Джак Райън са роли, напълно достатъчни сами по себе си за който и да е актьор да запише името си върху плочка от „Алеята на Славата“ на булевард „Холивуд“. Форд ги е играл всичките и, нещо повече, направил е всеки един от тях свой герой. Да, през 2017 година гледахме по-млад Соло, а ролята на агент Райън е била изпълнявана от трима други актьори, но никой от тях не се е доближил и до половината от успеха на Форд в амплоато.
Актьорът всъщност работи като дърводелец преди да се превърне в суперзвезда. Форд избира тази скромна професия, след като опитва късмета си в радиото и телевизията, но редица продуценти са отнасят студено към него и му заявяват, че няма бъдеще в актьорството. В крайна сметка съдбата го среща с Джордж Лукас в началото на 70-те години и останалото, както казват, е история.
Форд първо играе в комедията „Американски графити“, с която Лукас изгрява на независимата филмова сцена в Щатите през 1973 година преди да се превърне в културна икона с „Междузвездни войни“. Отличното впечатление, което актьорът оставя у младия режисьор, го кара да го препоръча и на Франсис Форд Копола, който по това време покровителства и наставлява Лукас.
Това осигурява на Форд малки роли в „Разговорът“ и „Апокалипсис сега“, два от номинираните за „Оскар“ филми на големия Копола. Това до голяма степен са и последните му екранни появи, към които може да се прикачи епитета „малки“. През 1977 година излиза „Междузвездни войни“ и, както е пределно ясно на всички, оттогава насам светът никога не е бил същият.
„Благодаря“ и „до нови срещи“ на една велика сага >>>
Част от този свят е и кариерата на Харисън Форд, която се изстрелва нагоре със светлинна скорост, ако мога да използвам термин, с който именно Хан Соло често борави в „Междузвездни войни“. Ала това е само началото. Няколко години по-късно по кината излиза „Похитителите на изчезналия кивот“ и светът се запознава с нов легендарен герой на Форд – археологът Индиана Джоунс.
Носителят на „Пулицър“ Роджър Ибърт определя актьора като „най-великият модерен ежедневен мъж в киното“. Този етикет до голяма степен обобщава чара на почти всички персонажи на Форд. Неговият Хан Соло е сред малкото основни действащи личности от филмовия свят на „Междузвездни войни“, които не използват Силата и са напълно лишени от мистика.
Индиана Джоунс на свой ред борави с факти и с наука, а не с магия, макар и често да е поставян в ситуации с привидно вълшебни елементи. Произходът на главния герой в „Блейд Рънър“, Рик Декард, остава мистерия на теория, но самият Форд категорично защитава идеята, че персонажът е човек, а не репликант, като дори е спорил по въпроса нееднократно с режисьора на филма Ридли Скот.
Без да парадира с нечовешка физика, Форд се превръща в суперзвезда в същото десетилетие, в което екранът е доминиран от смайващо мускулести екшън герои като Арнолд Шварценегер, Силвестър Сталоун и компания. Неговият агент Джак Райън не взривява острови в края на подвизите си, нито демонстрира способност да оцелява след очевидни смъртоносни наранявания. Реализъм, решителност и чар: това са главните характеристики на протагонистите на Форд.
Пак те са водещи черти и в личностите на главния герой от хита „Беглецът“ и на ритащия задници американски президент в „Еър Форс Едно“. Форд не е неспособен да изиграе вълшебник или терминатор – просто не иска. Подобен тип артистични подвизи не са му интересни. Той е „най-великият модерен ежедневен мъж в киното“, а това е по-ласкателно определение от което и да е хиперболизирано, раздуто, нереално амплоа като тези от гореспоменатия тип.
В „Дивото зове“ Форд прибавя поредния емоционално раним, неуверен в себе си главен герой към пантеона си от велики персонажи. Застарял, брадясал и с почти задгробен глас, на този етап от кариерата си великият актьор е способен да разплаче зрителя дори само с поглед. Изградената ни емоционална връзка с него в продължение на десетилетия, прекарани на екрана, върши по-добра работа дори от най-добрия сценарий.
Досега Форд е бил номиниран за „Оскар“ само веднъж в кариерата си – за главната си роля в „Свидетел“ от 1985 година. Но бъдете сигурни, че за него това не е проклятие, а благословия. Златни статуетки се печелят само с продължителни месеци упорита реклама и стотици дадени интервюта, както Хоакин Финикс доказа преди няколко години, след като откровено заяви на пресконференция със „Златен глобус“ в ръце, че му е омръзнало да отговаря на едни и същи въпроси относно „Жокера“.
За интроверт като Форд това би било същинско мъчение, а и нито една номинация за която и да е награда може да направи културното наследство, което ще остави след себе си, по-впечатляващо, отколкото е в момента. Той е капитан Соло, доктор Джоунс, полицай Декард, агент Райън и може за собствено улеснение да разглежда всички ни като свои клиенти, но истината е, че малко хора заслужават да имат предани фенове толкова, колкото великият Харисън Форд.
