Човечеството никога няма да се умори от това да гледа и да слуша истории за успеха на аутсайдери, стига да са разказани добре. Сюжетът на почти всеки филм от специфичния жанр на спортната драма може да се сведе до такава история – и въпреки това Холивуд не спира да създава такива филми, нито критиците спират да аплодират добре направените сред тях за техните качества.
Fighting With My Family е такъв филм, а животът на Сарая Бевис е именно такава истинска история. Тя се ражда през 1992 година, точно два месеца преди автора на тази статия, в Норич, Англия. И на около 13 години открива мечтата на своя живот. Сарая осъзнава, че иска да стане кечистка и решава да стане такава.
Родителите ѝ организират кеч шоута в родния ѝ град и по този начин си изкарват прехраната, а двамата ѝ братя тренират с надеждата да направят кариера на ринга. Семейството на Сарая я обича и подкрепя безрезервно, но светът около нея е тесногръд и осъдителен, какъвто е и към всеки фен на професионалния кеч по принцип – вярвайте ми, аз съм фен от 9-годишна възраст.
В една от първите сцени от лентата главната героиня раздава рекламни листовки за едно от шоутата, организирани от своите родители. Тя носи кожено яке, има гарвановочерна коса и пиърсинг на долната си устна. И когато се опитва да подаде листовка на трио от русокоси момичета с дънкови поли, получава същия отговор, който почти всеки фен на кеча е получавал в живота си в разговор с друг човек.
„Не съм дете, нито съм идиот“. С това изказване, акомпанирано с язвителни усмивки, трите момичета отказват да вземат рекламата от Сарая и да посетят шоуто, организирано от родителите ѝ.
Подобно глупаво, грозно отношение към професионалния кеч до голяма степен изразява и недодялания български превод на заглавието Fighting With My Family – „Семейни кютеци“.
Лентата се рекламира като филм на мегазвездата Дуейн Джонсън, но истината е, че неговите минути на екрана са не повече от 6-7. Далеч по-важна е неговата роля зад кулисите, тъй като Джонсън е продуцент на лентата и именно неговото влияние е позволило направата на филм за мечтата на млада кечистка и нейните трудности. Лентата е по кината в България от петък насам и в момента е най-гледаният филм в киносалоните в Обединеното кралство.
Историята на Дуейн Джонсън-Скалата - от шампион на ринга до шампион на Холивуд
Сценарият отразява много точно задкулисната реалност в кеча. Филмът нито за момент не се опитва да се придържа към илюзията, че това е реален спорт, а вместо това уважително поставя акцент върху трудностите и изключителния набор от необходими умения за постигане на тази илюзия.
Кечистите са превъзходни атлети с първокласна физическа подготовка. Освен това всеки от тях е длъжен да притежава някакви актьорски качества, за да комуникира ефикасно с публиката на всяко шоу, на което се представя. Най-добрите в историята на бизнеса очевидно имат и нещо повече от това – с вродената си харизма феномени като Дуейн Джонсън, Дейв Батиста и Джон Сина са излезли извън света на кеча и са се превърнали в глобални медийни знаменитости.
Но най-голямата тънкост, най-важното изкуство, което всеки състезател на ринга е длъжен да овладее, е именно способността да създаваш илюзия за люта схватка със своя съперник, без реално да го нараняваш. Това е и една от основните трудности, с които главната героиня във Fighting With My Family, Сарая, се сблъсква, когато получава съдбовното телефонно обаждане от Съединените щати и е повикана да се присъедини към Световната федерация по кеч (WWE).
Бидейки тренирана за кечистка още от 13-годишна възраст, в Америка тя се сблъсква с реалността, че до началото на текущото десетилетие състезателките на WWE бяха подбирани въз основа на бляскавия си външен вид, а не на атлетизма си. А на ринга на професионалния кеч всеки е добър, колкото е добър противникът му.
Между въжетата Сарая Бевис става известна с псевдонима Пейдж и макар, че филмът проследява кариерата ѝ едва до първия ѝ мач за шампионската титла на WWE при жените, в реалността тя оглави същинска революция във възприемането на дамите като кечистки.
След нейния успех на ринга дами с различен външен вид и по-сериозно атлетическо минало постепенно превзеха женската дивизия на WWE до степен, в която качеството на техните мачове се издигна до това на сблъсъците между мъже. А миналата година самата Ронда Раузи, най-известната състезателка по смесени бойни изкуства в историята, дебютира на ринга.
Затова и историята на Сарая си струва да бъде разказана – животът и кариерата ѝ са триумф на феминизма в спортно поле, доминирано съвсем до скоро от сексистки възгледи. Но Fighting With My Family нямаше да си струва препоръката единствено въз основа на това. Флорънс Пю блести в ролята на Сарая / Пейдж с неустоим чар, страхотна енергия и безпогрешно отиграване на всяка ситуация от сценария.
Актрисата провокира симпатия и едновременно с това остава близка до зрителя, персонажът ѝ остава категорично вкоренен в реалността, досущ като една женска версия на Силвестър Сталоун и неговата боксова икона Роки Балбоа.
В поддържащия състав личат имената на комика Ник Фрост и на звездата от „Игра на тронове“ Лена Хийди, както и на Джак Лоудън, когото гледахме само преди месец в „Кралицата на Шотландия“. Американската страна на ансамбъла се попълва от Винс Вон, безупречен в ролята на хапливия треньор от WWE, който се заема с подготовката на Сарая / Пейдж за най-голямата кеч сцена в света.
Режисьорът Стивън Мърчант проявява безгрешен усет към драмата и комедията в своя филм и комбинира двете в силна емоционална смесица, която натиска всички правилни бутони в психиката на зрителя.
Всеки, който някога се е чувствал като аутсайдер в каквато и да е ситуация, може да се види в симпатичния образ на главната героиня.
Уважителният подход на филма към бизнеса, който изследва, и усилията на целия екип зад направата на лентата следва да накарат всеки, освен най-големите циници, да стиска палци за главната героиня. Ако се числите към въпросните циници и все пак решите да гледате лентата, не търсете недостатъци в неговата направа, такива няма; потърсете ги в себе си, вие сте тези, които заслужават Натиска на Скалата.
