Сигурно си чувала, най-вече от себе си, колко харесваш чувствителни мъже. „Чувствителните мъже“ най-често вървят в словосъчетание със „силни мъже“. За да обобщим, ти харесваш силни и чувствителни мъже. И не си само ти. Всички харесват тази категория мъже. Но никой не успя да ми обясни, какви са критериите за този тип мъже. Какво им силното и какво им е чувствителното. Кога са едното и кога са другото.
Мен ако питаш, това е едно голямо клише, което просто повтаряш, защото така си чувала и ти звучи яко, но като цяло преливаш от пусто в празно. Често съм чувал, че чувствителния мъж бил този, който не криел сълзите си. Нека разчоплим малко тази черта на мъжа – да не крие сълзите си.
Кога е позволено на един мъж да плаче ?
Разбира се, че няма норма и разбира се, че емоциите най-често са по-силни от нас. Но също така е вярно, че силни емоции, каквито провокират сълзи не могат да бъдат по норматив. Те са редки. Спорадични. Единични. И тези редки моменти мъжът може да ги посрещне сам, защото силната емоция понякога не трябва да бъде споделяна, а приета, посрещната и преживяна, а не вдигната високо като знаме. Мъжът може да насълзи очите си и да се разплаче, да изглежда опустошен и да бъде точно такъв когато загуби някого. Баща си. Майка си. Любима леля, или любим дядо. Може да бъде обективно разплакан и силно развълнуван от твой голям успех, или завършването на децата, или голям успех на децата, сватбите на децата. Може да бъде обективно и щастливо разплакан от шампионска титла на любим отбор или някакво постижение, което не е съвсем важно и дори не е лично, но някак го докосва. Това са сълзите на щастието и те не се отнасят съвсем до чувствителността на един отнесен поет, който не е написал нито една поема в живота си, но така си изглежда.
Айде стига сълзливи истории!
Всички случаи, които изброихме са толкова редки, че в толкова редки случаи всичко е позволено. Извън редките случаи остава общия случай. Мъжът трябва да бъде делничен стоик. Да проявява стоицизъм на делнична база. За да може да бъде оценено, когато в редки случаи изглежда лабилен и в нужда. Ако реве по норматив, на стихотворение, на филм, на песен, на падащо есенно листо, на второ падащо есенно листо, на малко котенце останало само в градската джунгла, на самотна баба бавно пресичаща улицата на фона на бясно препускащи коли с шофьори забравили човешкото в себе си, ми това ми е прекалено. Това не е чувствителен мъж, а лигльо. Истинския мъж не плаче на тези неща. Той спира и помага на бабето да пресече, прибира котето вкъщи и знае, че не може да прибере всички котета вкъщи, но поне едно ще успее. Падащите есенни листа го радват заради красотата на богатите цветове и защото падащото есенно листо не е падаща атомна бомба и ние няма да умрем, а ще живеем и снимаме падащите есенни листа. Истинският мъж рецитира изразително трогателни стихотворения, но не се чувства длъжен да се идентифицира с тъжния лиричен герой от стихотворението. А по отношение на филмите – да, изглежда докоснат и дори разтърсен след филми, като „Човек на име Ото“, или още повече на шведския оригинал, но не си позволява неутешимо да ридае.
Истинският мъж решава проблеми, а не реве от проблеми.
Какъв е проблемът на „чувствителния мъж“ ?
Най-често това е единственото, което може да каже за себе си. А още по-често той сам го казва са себе си, при положение, че чувствителността е черта, което се намира и разпознава, а не се демонстрира. Чувствителността често пъти се възприема, като оправдание за липсата на смелост, защото светът бил прекалено суров за чувствителните хора и също така с чувствителността се опитва да оправдае мрънкането си по всички въпроси. Той ходи и снима несправедливостите, поства ги във фейсбук,и хленчи констатирайки очевидното. Но не решава проблеми. Той поства и мрънка, защото имал повишена чувствителност по обществените проблеми. Нека си припомним -
Истинският мъж решава проблеми, а не реве от проблеми.
Прекомерното ридане и кахърен вид са и чиста проба безотговорност, защото тези хора волно или неволно карат останалите около себе си да им спестяват всичко - новини, работа, обективна оценка, проблеми. Как да подходиш към човек, който е толкова чуплив, че не знаеш, кое как ще му подейства. А само си представи, когато тези мъже имат деца и едновременно с това и монопол върху чувствителността.
Ок ли си да имаш деца и още едно дете с външни белези на мъж ?
Накратко. Чувствителния мъж е с доста надценена стойност. Звучи романтично, но ако светът около нас е на нивото на романтиката на чувствителния мъж. Светът обаче не е такъв. Не е само такъв. И най-важното, един мъж трябва да бъде И такъв, но не само такъв. Точната чувствителност е дълбока, невидима за очите, а само за сърцето и то не са всяко сърце, защото чувствителността не е универсална, а лична и е най-хубава тогава когато е подправката на делника ни, а не основното на делника ни.
Пишете на Симеон Колев на edna@netinfo.bg.
