На 18 април 2015 г. екип от китайски генетици са провели експеримент с осемдесет и три човешки ембриона с цел да поправят и да подобрят генома на клетките им. С това започва книгата си „Трансхуманитарната революция“ философът Люк Фери и добавя: „техниките, позволяващи да се разрязват/слепват секвенции на ДНК са забележително напреднали през последните години“.
Независимо, че темите, идеите, концепциите и конкретните приложения върху, които се работи от години, изглеждат сякаш са много далеч от нас, всъщност са по-близо, отколкото може да си представим. Затова ще вметна няколко много общи насоки какво се крие зад понятието „трансхуманизъм“, което ще чувате все по-често. Трансхуманизмът предлага вместо да се създават автономни роботи, които са потенциална опасност за човешкия вид, самият човек да се промени и трансформира постепенно в пост-хуманен. Онези, които вече са гледали сериала „С години“ (Years and years), дори са видели как на практика ще изглежда това само след десетина-петнайсет години.
Както повечето неща в човешката ни цивилизация, всичко започва с добри намерения, но се превръща в нещо, което започва да контролира хората, в чиято услуга е. В този ред на мисли, една от причините за развитие на нано-, био-технологията, информатиката и когнитивистиката, обединяваща изкуствения интелект и роботиката, са свързани на първо място с подобряване на качеството на живот на 15% от населението на планетата. Или казано в цифри – близо 700 милиона човека с физически недъзи, заради които те не могат да развиват интелектуалния си и творчески потенциал. За пример често дават постиженията на Стивън Хогинк, макар самият той да е отправил предупреждение, че технологичното развитие може да ни изиграе изключително лоша шега.
Или поне да бъде изместен фокусът от истински нуждаещите се, към онези, които могат да си позволят да придобият супер качества чрез импланти в мозъка си. Точно както е станало с пластичната хирургия – създадена, за да даде шанс за нормален живот, на хора, които са претърпели тежки злополуки и операции, днес се е развила, за да поддържа красотата, младостта и качеството на живот, на хора, които не се нуждаят от нея по медицински предписания.
И вече се възприема дори като нормално след 45-50 да си сложиш поне едни мезоконци, филъри и разни други леки подобрения, на които не знам термините. Ето толкова лесно е човекът да се сдобие с импланти, които да го превърнат в нещо по-по-най.
През август тази година в Шанхай се проведе дебат между Илън Мъск и Джак Ма – известен като основателят на Alibaba, който защитава тезата, че изкуственият интелект никога няма има власт над човека, защото само хората могат да развиват т.нар. „меки умения“ – ценности, вяра, екипна работа, грижа за другите.
Може би знаете, а може би – не, Илън Мъск в общи линии лобира и инвестира в това хората да се превърнат в нещо като „киборги“. В случая тази дума твърде много „жълтее“, концепцията му е основана на неговата мечта – човекът да може да пътува извън пределите на Земята, да открива и заселва нови планети. Ще споделя само една размяна на реплики от този дебат. Любопитните могат да го открият лесно.
Джак Ма: „Не се страхувам от Изкуствения интелект“
Илън Мъск: „Това звучи като „Знаменитите последни думи“.
Разказвам всичко това, за да ви въведа в тема, която силно се подценява и все още изглежда далечно бъдеще. Докато истината е, че дори ако прелиствате Tinder за забавление и малко адреналин извън делничната рутина, това вече е настояще. Представете си, ако утре излезе приложение, което ви предлага чрез ДНК тест да установи коя е вашата истинска сродна душа, изгубената половинка, единствената и неповторима любов на живота ви?
Говорим си за...
При положение, че сте готови да си направите генетичен тест, за да установите детайли за произхода си или за да сте сигурни в диетата си, какво по-точно би ви спряло да потърсите истинската си половинка със съвременните възможности на био и нано – технологията?
Точно такава е темата в романа „Пет срещи с непознат“ на Джон Марс. ДНК текст може да открие единствената и неповторима сродна душа. Впечатляващо е как периодът на любопитството, наречен „защо пък да не пробвам?“ за много кратки години разделя обществото на щастливците, които са открили своя човек и онези, които още не са получили съобщението: „Открихме вашето ДНК съвпадение“.
Появява се и съмнението в двойките – заварено положение. Някои се притесняват да го направят, защото ако има друг, по-подходящ за тях, каквито и да си ги говорят, че това няма да промени нищо, изкушението е твърде голямо. И понякога – неизбежно. Особено когато „правилните ДНК партньори“ се срещнат и почувстват онези неуловими, но категорични вътрешни фойерверки на принадлежност.
И какво, ако твоето ДНК съвпадение тощу-що е умряло при катастрофа? Какво, ако се окаже човек в неизлечима фаза на рак? Какво се случва, ако цял живот си бил нормален хетеросексуален мъж, а твоето съвпадение е друг напълно хетеросексуален мъж? Какво ако сънуваш най-сладките си сънища до човек, който е масов убиец на жени, които не са имали шанса да намерият своята половинка? И не на последно място – ами ако тази изключително надеждна система може да се хакне?
Написана в духа на криминалните романи, книгата се чете леко и увлекателно. Но въпросите, които ще повдигне у вас за едно съвсем възможно много близко бъдеще, са много актуални.
Наскоро моя приятелка направи констатация с въпросителна във Фейсбук, която ме изненада: „Повечето духовни търсения спират с намирането на партньор. Такава ли била работата?“. Намирането на партньор, професионалните успехи, здравето дори, въобще нямат допирна точка с истинския копнеж за възвръщане на целостта ни, което е същината на доволно изкривеното понятие „духовно търсене“. Ако търсите, което и да е от тези неща – партньорство, кариера, здраве, няма нищо лошо, но то е чисто човешко желание. И въобще не се притеснявайте. Роботиката и нано-технологиите перфектно ще се погрижат за вас и дори ще ви улеснят да спрете с тия тъпи духовни търсения, които само ви мътят главата.
Най-големите инвестиции са в проекти, свързани с „победата над смъртта“ – така че дори и това вече няма да е проблем. Ако това е всичко, което искате – до десетина години то ще съвсем реална възможност технологична възможност.