В много от коментарите си хората показват някои свои слабости – най-вече от какво се дразнят. Оттам пък се появява желанието да критикуват, което не могат да подтиснат, избегнат, контролират или използват градивно. За мен негативната критика е породена от завист, недоволство, омраза, гняв или дори скрита агресия.
Да, доста гръмко звучат тези определения. Те не се отнасят за повечето читатели за радост, но в основата им стои нещо от което искаме да се освободим. Нужда да го изкараме навън. А критиката определено освобождава от напрежението натрупано в нас.
Познавате такива хора постоянно недоволни и критикуващи, нали? Може да са много успешни в кариерата си, да са намерили своята половинка, която е видяла нещо хубаво в тях зад външната маска, но те сякаш си остават вечно незадоволени, или поне доволството им се случва трудно. Разбирам. По-лесно е да изразиш негативното. Сякаш думите за него се намират по-бързо. По-лесно е да бъдем егоисти, отколкото да мислим за другите. По-лесно се пише деструктивна критика, отколкото съзидателна.
Но помислете – не е ли деструктивната критика загуба на време? Ако имате деца така ли ще постъпвате с тях? Ще им казвате ли докато порастват и се развиват пред очите ви „Кои сте пък вие? Какво сте направили? Нищо няма да постигнете! Вас кой ви харесва? Не можете да пеете, пишете, танцувате, изглеждате зле, краката ви са къси, бедрата ви са дебели, гърдите ви са за поправка, тъпи сте и не ставате за нищо…“ Или ще се опитате да ги поощрите и насърчите да се развиват?
А защо тогава отношението ви към другите е различно? Защо търсите пример за децата си в другите, а не го давате самите вие? Вие бъдете!
Покажете им как да постъпват! Създайте им вкус и добри навици. Не казвайте „не прави това“ или „не бъди като този“. Учете ги вие! А ако не знаете кое е най-доброто за тях – децата ще ви подскажат.
Бъдете като тях – не разсъждавайте много и започнете да чувствате вместо да мислите. Не сте ли забелязали, че всяко нещо, за което се колебаете дълго и изисква многократно да го премисляте не си заслужава – било то дали да сключите брак, дали да продължите със сегашната си работа, или просто да изберете чай или кафе.
Оставете чувствата, а не краткотрайните емоции да ви водят и те ще ви покажат правилния път. Едва ли е да критикувате някой или някой да ви критикува.
Човек продължава да живее вечно само чрез своите добри дела и най-важното – чрез познанието, което оставя в този свят в полза на другите. Дори да е само на собствените си деца.
А ядната критиката не е познание, нито ще направи вас или другите по-добри.
Споделете, ако сте съгласни, а ако не сте - опитайте поне веднъж да изкажете вашето мнение, вместо обвинение. Да изразите вашите чувства, а не да се поддавате на временни емоции.
Пишете на Светла Иванова на edna@netinfo.bg.
