Рая Синева
„Хайде, де, какво толкова! Момчето е добро и си търси свястно момиче. Ще излезете и ще видите”, настоява моя приятелка, решена да ме убеди да изляза на „сляпа среща” с приятел на нейн приятел.
Аз на свой ред се дърпам с оправданието „нали знаеш, не ги обичам тези работи”.
За протокола – първата ми „сляпа среща” наподобяваше интервю-монолог. В ролята на интервюиращия и двигател на моноспектакъла бях аз, като през цялата вечер си повтарях „Говори и питай. Говори и питай. Поне да не си мълчите”.
След поредното настояване в стил „Хайде, нищо не губиш”, все пак си казвам „Е, какво пък толкова” и хъката-мъката, се съгласявам.
Давам разрешение да му дадат моя телефон, за да ми се обади и да се разберем за среща. Минава ден, два, три... от уж „доброто момче” няма и следа. Четири, пет, шест... пак нищо.
Осъзнала, че работата явно няма да я бъде, започвам трескаво да се чудя що за мъж трябва да си, за да ангажираш приятелка на приятелка на приятел с клишето „търся си свястно момиче”, след което да биеш отбой и поне мъжки да не издържиш една пробна среща.
Питам приятелката си сватовница и получавам следния отговор: „Ами, той всъщност търсел друг тип жена...”. Моля?! „Тип кифла (разбирай мацинка с руси букли и токчета), ама по възможност умна”.
Шах и мат!
Осъзнах, че след като съм била проучена във Фейсбук – този убиец на спонтанните изненади, е станало ясно, че нито съм руса, нито с букли, токчета се не виждат, а с интелекта си така и не успях да си направя селфи. Ей така, за имидж просто. Накратко – не съм Типът.
Разказвам тази история с усмивка и пълното убеждение, че ако нещо не се е случило, значи не е трябвало да се случи. Разказвам я обаче и с ясното съзнание, че до болка натякваното ни клише „жените не знаят какво искат” важи с пълна сила и за мъжете.
Не обичам генерализациите – смятам ги за посредствени.
Но, да, има и такива мъже – които мислят в клишета и поставят жените в безумни калъпи. Които не просто не знаят какво искат, но нямат и смелостта да довършват нещата докрай. За които жената е опаковка, „ама умна” и които никога няма да разберат как се преоткрива жена отвъд русите ѝ букли.
А глупостта, както и посредствените клишета, ходят по хората – и мъже, и жени. И бъдете сигурни – нищо не убива живота така, както те го правят.
Прочетете още:
Отмъщение с боя: Грозното лице на изневярата
Трябва ли винаги жените да умират?
